За очакванията и (не)очакванията

Ивелин Попов е звезда. Още от ранна детска възраст футболният му талант е видян във Фейенорд. Друг е въпросът защо бързо напусна Ротердам. В годините Попов бе хвален и със страхотни голове, бе и хулен с пращане на обществено полезен труд от Гриша Ганчев в Литекс. Това е само предистория.

Вчера Попов, национал на България, направи две важни заключения.

Първото е да се намалят очакванията към отбора. Второто – нищо в България не било наред.

Нека започнем от второто.

Явно Попов не е говорил скоро с Бойко Борисов, който сигурно би му издърпал ушите. Още по-явно е, че от Кремъл няма как добре да знае каква е ситуацията в държавата. Че не сме добре, всички знаем. По-страшното е, че един футболист под средноевропейското ниво има самочувствието да дава оценка за политика, икономика, здравеопазване и още, и още.

Под „нищо в България не е наред” се разбира точно това. Все пак обаче е средностатистически българи – всички разбираме от футбол и политика.

Време е да отидем към първа точка. Ивелин Попов може да е напълно спокоен, защото от няколко години, след отказването на Димитър Бербатов и болестта на Стилиян Петров, никой няма никакви очаквания към националния отбор на България.

Звездата Попов ни обясни, че не трябва да очакваме да бием Малта. Няма как да стане, след като бие дузпа все едно е на ръгби мач срещу малтийците. Опита се да измъкне себе си и останалите от очертаващата се сигурна загуба в Хърватия. Там няма да играе във врящ котел, а на пусти трибуни. Домакините са наказани. Но дори да не играеха за нищо, са известни със своя национализъм. Искат винаги да бият и да се бият, ако ще е и Бразилия да е на среща.

Звездата Попов оправдава, че трябвало да погледнем къде играели едните, къде другите. Може би иска да се изтъкне. 

Нали е в Спартак (Москва). Е, не е онзи Спартак от съветско време, ама хайде – добре е.

Ясно е къде са хърватите. Дали такива призиви към феновете си са отпращали футболистите (съжаляваме, че не сме сигурни в имената, а не е честно да питаме чичко Гугъл) на Исландия, Словакия, Северна Ирландия? Не, те може би не са очаквали, че ще ходят на европейско първенство. Те не играят нито в Барселона, нито в Байерн, нито в Челси. Като нашите.

Но за разлика от Попов и компания имат подплатено самочувствие. Мъничко могат, но го правят – играят с цялото си сърце за своята родина. 

Едно време бяха казали, че когато брани родината си, един оръженосец може да е по-страшен от 10 тежковъоръжени рицари. Използвахме метафора, но истиага е, че нашите отдавна са си свалили дори и гащите. А може би не са ги обували.

Никой не трябва да оправдава Андрей Гълъбинов, че отказа да играе за България.

Стигнахме дотам, че един известен със своята неизвестност футболист си дава оценки дали ставал. С това становище си позволи да оценява колко става и отборът. Но колко точно! Гълъбинов, а и много други, наистина нямат класата да защитават България.

Друг е въпросът, че май той го играе обиден. Само че да не е Стоичков?

Треньорът Ивайло Петев също е повече от непостоянен в решенията си.

Веднъж вика всички най-известни (ако може да се каже, че някой е много известен въобще), след един месец ги загърбва. Говори за нов път на националния отбор.

Дано да планира този на Исландия. Но по-скоро вече гледат в офертите за работа, защото Петев по никакъв начин не показа, че има качествата, потенциала и опита да води България.

За съжаление такива са реалностите. Очакванията за събота? Тежка загуба за България и приказки в стил „Гледаме напред” след това.

Очаванията за вторник? Знаете ли какво има тогава? Мач с Азербайджан на „Васил Левски”. За по 20 лева билета.

Е, може би на стадион „Максимир” в Загреб, затворен заради местни фетоне-фашисти, ще има повече ВИП-ове и журналисти, отколкото на „Васил Левски” при открити врати срещу Азербайджан.

Такива са очакванията. А (не)очакванията са България да играе добър футбол.

Този отбор просто не го може.