Мачът на ЦСКА - пред парламента

Най-важният мач на ЦСКА е в неделя.

С тази парола се канеха, надъхваха и обединяваха около идеята за шествие и протест "червените" в седмицата преди събитието да се случи.

Във facebook  бяха създадени поне 10 групи с кодови имена "ЦСКА протестира", "ЦСКА на улицата", "Най-важният мач на ЦСКА"...

Може да се окаже, че той наистина е такъв. За един ден, за няколко часа в слънчевия следобед, много хора трябва да са разрали най-важното послание. 

Един спортен клуб не може да загине, докато на толкова хора им пука за него.

От хокеистчетата със стиковете им на първа линия, през гимнастичките и волейболистките, директорът Пламен Марков и играчите... до ултрасите, стиснали в ръце транспаранти "срещу" и "за", това бе шествие на отчаянието, но и на твърда решимост.

ЦСКА бе на прага на клиничната смърт през 2008-а, както и през 2013-а.

И двата пъти цесекарите бяха на улицата, търсеха спасение, изход, както и някаква справедливост, която обаче нямаше точна формулировка.

Нямаше припознат враг, нито формула, по която да се иска нещо или търси правда.

Днес ЦСКА има и мишени.

БФС, както и спортното министерство в последните поне 3 правителства, от които се търси отговорност за отношението към базите, наемите и лицензионния процес.

Защото и при "Титан", и при Томов, при строгост от комисиите на БФС, събитията около клуба можеше да се развият другояче, а дълговете да не се трупат до сегашното почти неспасяемо положение.

Враг е и медийната машина "от другата страна на барикадата", атакуваща ежедневно с очевидно координирани удари Гриша Ганчев и неговия опит да реанимира клуба.

Враг е дори премиерът, срещу когото се чуха скандирания. Най-вече заради бездействието му да спре войната, която се води около (а изглежда и за) ЦСКА.

Врагове са "Титан" и Томов. Докарали с управлението си дотук най-титулуваният клуб у нас.

В протеста на привържениците на ЦСКА има нещо, което е ключово - те предприемат действия, защото виждат как гилотината пада.