Другите чакат зимния сън, Григор - пробуждането

Краят на сезона е близо и след дългите седмици на физическо изтощение и постоянно пътуване из целия свят, тенисистите вече мислят за единствените два месеца от календара, в които могат да са по-близо до дома и семействата си.

След турнирите във Валенсия и Базел остава последният Мастърс за годината в парижката зала "Берси", както и финалите в Лондон, където среща ще си дадат осемте най-добри през годината.

Но във времето, в което колегите му мечтаят за зимния сън, Григор Димитров мисли за пробуждане. Така се получава, когато си амбициозен, имаш качества и си си поставил високи цели, които обаче са останали далеч от теб.

Няма какво да се лъжем - 2015-а бе абсолютен провал за първата ни ракета.

Григор не само че не успя да надгради силното си представяне през миналия сезон, но и се върна с няколко крачки назад. Смяна на ракетата, треньорска рокада, край на връзката с Шарапова, скандалът около мача България - Унгария за Купа "Дейвис" - всичко това бе само допълнение на слабите игри на българина.

А числата и статистиките са сурови.

За 20 турнира, в които участва преди този в Базел, Димитров може да се поздрави с два полуфинала, и то на надпревари от най-ниската категория ATP 250.

В първия случай Григор отпадна от Роджър Федерер в Бризбейн, а в във втория не успя да си уреди финал с швейцарския ас в Истанбул, губейки от Пабло Куевас.

Между тях бяха четвъртфиналите на Откритото първенство на Австралия и тези на Мастърсите в Мадрид и Монте Карло, с което се изчерпва всичко по-позитивно във визитката на Гришо в графата "2015". Сами по себе си тези резултати не са слаби, но не и за играч, който се цели в Топ 10 и титла от Големия шлем.

За да имаш подобни амбиции, трябва редовно да играеш финали, да печелиш турнири и да гониш поне 50-50 в баланса със съперници в челната десетка.

Григор се изправи 7 пъти срещу играчи от Топ 10 и успя да запише две победи срещу Станислас Вавринка.

Швейцарецът бе раздиран от семейни проблеми в Монте Карло и буквално бе унищожен с 6:1, 6:2, а в Мадрид Гришо показа характер и взе трисетовата битка с бъдещия шампион от Ролан Гарос, който изигра феноменален финал с Новак Джокович.

Пораженията бяха от Федерер, на два пъти от Мъри, от Надал и от Бердих, като единствено срещу британеца в Мелбърн Димитров успя да играе като равен с равен срещу опонентите от челото на ранглистата.

Но най-големият проблем не бяха загубите от лидерите, а тези от съперници като Райън Харисън, Жил Мюлер, Джак Сок, Бенямин Бекер, Михаил Кукушкин, Пабло Куевас... Все добри играчи, но без претенциите на Григор.

Първата ни ракета отчита това и неслучайно основният акцент на интервюто, което даде за швейцарските медии преди турнира в Базел бе "нямам време за губене".

Затова когато всички се готвят за зимния сън, Григор мисли за своето пробуждане.

А подобни наченки се видяха в Стокхолм и в първия му двубой на Swiss Indoors. Димитров рязко покачи нивото на сервирането си, грешките намаляха, летяха уинъри от бекхенд със скорост над 160 км/ч, форхендът често бе смъртоносен...

Гришо все повече приличаше на този тенисист, който гледахме през 2014-а. Мнозина биха казали, че пробуждането е твърде късно, но в тениса нещата се развиват толкова динамично, че няма да усетим кога е дошъл Australian Open.

Димитров се нуждае от тази искра, за да разпали отново огъня. А мачът с Рафаел Надал идва точно навреме. Естествено е, че победата е важна, но и добрата игра ще бъде достатъчна.

Григор трябва да се конкурира с най-добрите, да ги притиска, да ги затруднява...

Когато това отново стане тенденция, тогава той отново може да мечтае за върховете, за които мечтаехме с него.