Нито капка съчувствие за Моуриньо

Португалецът е напът да пожъне онова, което сам е посял

Sportinglife
Sportinglife 13:20 ч., 03 Ное 2015
0
1479
Getty Images

Съвършеният мъж посреща несгодите с чест и достойнство.

Аристотел

Голямо е изкушението да се отдадем на чувството, което немският треньор на Ливърпул Юрген Клоп нарече schadenfreude (злорадство) – склонността да се радваме на бедите на другите, която живее у всекиго от нас.

Способни ли сме изобщо да изпитаме поне малко съчувствие към Жозе Моуриньо, чийто Челси през почивните дни загуби с 1:3 от Ливърпул у дома?

Това бе шеста загуба за лондончани в 11-те им мача от Висшата лига. В класирането „Сините“ се смъкнаха почти до зоната на изпадащите, а португалецът рискува да бъде уволнен позорно от любимия си клуб.

Някои фенове на Челси със сигурност споделят мъката му. Когато се завърна на „Стамфорд Бридж“ преди две години след неприятната си раздяла с Реал (Мадрид), Моуриньо заяви, че английското първенство е по-благородно от испанското и че отношенията му с Челси приличат на брак.

Брак, който той щастливо консумира през миналия сезон, като спечели шампионската титла с изключителна лекота.

Когато в събота Челси откри резултата срещу Ливърпул още в четвъртата минута, публиката на стадиона започна да пее „Жозе Моуриньо! Жозе Моуриньо“, използвайки знаменитата ария La Donna e mobileот операта на Верди „Риголето“.

Когато Ливърпул изравни, публиката продължи да пее. След втория гол на „червените“ също, макар и не чак толкова въодушевено. Когато гостите забиха трето попадение, малцина продължиха да пеят, а повечето фенове на Челси тръгнаха към изходите на стадиона. След края на мача не пееше никой.

Дори за най-верните привърженици на Моуриньо би било изненадващо той да се задържи на поста си още дълго. В момента Челси е отбор в състояние на пълен разпад, изморен, хаотичен, без никаква дисциплина, без идеи, без хъс и без самочувствие.

А португалският генерал, който има навика да празнува победите на своите тимове сякаш са единствено и само негови (в първо лице единствено, а не множествено число), този път няма как да избяга от отговорността за провалите на своите.

При все това, той се опитва да го стори и то по начин, който прави всякакво съчувствие почти невъзможно. Освен ако не сте част от семейството на Моуриньо или от „Сектата на Моуриньо“, в която членуват младежи, които категорично отказват да пораснат и която вероятно все още съществува в Мадрид и в някои ъгълчета на Лондон.

Реакцията му след поражението от Ливърпул беше обичайната за такива случаи. Без да го каже в прав текст, той за пореден път стовари вината върху съдията. Онова, което португалецът забрави да спомене, беше видяното от всички неутрални зрители – „червените“ просто бяха видимо по-добрият отбор и че ако някой от гостите заслужаваше червен картон, това се отнасяше в не по-малка степен и за тарана на Челси Диего Коща.

Бившият играч на Реал и Ливърпул впоследствие коментира поведението му с думите: „Моуриньо не е човек от висока класа“.

Така си е. Въпреки че има в актива си три титли на Англия, две Шампионски лиги и още цял куп трофеи, португалецът никога не е бил от висока класа. Множеството триумфи просто му придадоха фалшив блясък.

Много пъти е отбелязвано, че множеството скандали и заяждания на Моуриньо представляват целенасочена стратегия за сваляне на напрежението и отклоняване на критиките от играчите му.

Хората, които го твърдят, се заблуждават. Моуриньо е недостоен човек, инфантилно нарцистичен до такава степен, че не е в състояние да осъзнае как се излага пред всички, които притежават поне капка емоционална зрялост.

Целия си професионален живот до момента португалецът е прекарал нападайки съперници, рефери, а на моменти и собствените си играчи (като Икер Касияс). Моуриньо се отнася към всички с пренебрежение и чувство за превъзходство.

Във футбола обаче последните резултати винаги са най-важни, така че в момента, след като Челси направи най-лошия си старт в шампионата от четвърт век насам, Жозе в никакъв случай не може да твърди, че е специален треньор.

Пропадането му е внезапно и рязко, а това в повечето случаи това буди известно съчувствие. Но не и по отношение на Моуриньо.

Преди десетина дни самият той призна, че няма много приятели в света на футбола. Това едва ли е някаква изненада. Каквото посееш, това ще пожънеш.

Съчувствие към Моуриньо? Нито грам.

Източник: Ел Паис

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията