Кристиано – едно дете на 30 години

Дали егоизмът и самохвалството на Роналдо не са признак за дълбока несигурност в себе си?

Sportinglife
Sportinglife 08:20 ч., 12 Ное 2015
0
1696
Getty Images

Да разбереш всичко, означава да простиш всичко.""

                                                                   ***

Рафа Надал на няколко пъти е заявявал, че най-лошото нещо за него като елитен тенисист би било „да си повярва“. Да си повярва, че е най-добрият, че наистина е онзи колос, който го изкарват медиите от момента, в който триумфалната му кариера стартира на 17 години.

Надал обаче е интелигентен и скромен човек и винаги бърза да добави, че може би за други спортисти ключът към успеха е именно в обратното – да повярват в мита за самите себе си.

Именно към тази категория суперзвезди спада Кристиано Роналдо, мегазвездата на Реал (Мадрид). Той го заяви ясно в интервюто си, публикувано миналата седмица: „За теб Меси може да е №1, но в моите представи аз съм най-добрият. Всеки от нас трябва да си го мисли за самия себе си“.

Има две възможни реакции срещу оголения нарцисизъм на Роналдо. Първата е на снизходителност, да не кажем нежност, а втората, на тотално осмиване.

За онези от нас, които сме способни да не се отдаваме с твърде голяма готовност на всякакви предразсъдъци, филмът за португалската звезда, който излиза тази седмица, е възможност да си отговорим на този въпрос.

Трейлърът, който от известно време обикаля интернет и критиката на британските журналисти, изгледали филма преди премиерата, ни изправят пред няколко възможни варианта.

В кадрите, които вече видяхме, Роналдо кара приятелите си да потвърдят, че той наистина е най-добрият. Кристиано е имал тежко и тъжно детство. Той е грижовен баща и се отнася с неподправена обич към детето си. Също като Надал, португалецът е положил огромни усилия и е направил доста жертви, за да се превърне в това, което никой не може да му оспорва – един от най-добрите футболисти за всички времена.

Критиката на журналистите е фокусирана върху факта, че макар да практикува колективен спорт, Роналдо държи най-вече на личната слава. Според тях той изпитва твърде малко благодарност и не оценява високо приноса на съотборниците си в Манчестър Юнайтед и Реал (Мадрид) за купищата голове, които е вкарал в кариерата си.

За него „Златната топка“ е също толкова важна, колкото всеки отборен трофей. Големият съперник за Кристиано е не толкова Барселона – вечният враг на Реал – а персоналният му противник Лео Меси.

Казват, че от филма става ясно, как португалецът ядосано подхвърлил, че кракът му повече няма да стъпи на ежегодната галавечер на ФИФА, след като Меси спечелил третата си поредна „Златна топка“ през 2012 г.

Можем да сме абсолютно сигурни, че за разлика от Надал, който признава публично, че съперникът му е по-голям от него, Роналдо никога няма да каже нещо подобно за аржентинския си опонент.

Съотношението между Меси и Кристиано и същото като между Федерер и Надал. Аржентинецът и швейцарецът са родени да играят съответно футбол и тенис. Роналдо обаче спокойно би могъл да стане лекоатлет или културист, а Надал – футболист или ръгбист.

При Меси и Федерер няма никакво съмнение за призванието им. Вярно е, двамата работят здраво и внимават с какво се хранят, но не им се налага да насилват чак до такава степен организма си (за разлика от Роналдо и Надал, за да бъдат сред най-добрите на света). Талантът на Лео и на Роджър е сто процента вроден и естествен.

Вероятно го осъзнава дори Кристиано – някъде много, много дълбоко в себе си. Португалецът може би интуитивно се досеща, че Меси е по-съвършеният футболист и по тази причина изпитва необходимостта в почти отчаяно постоянно упражнение по самоутвърждаване да напомня на себе си и на всички останали, че именно той, Роналдо, е №1.

Навярно именно това е причината агентът му Жорже Мендес да го обсипва с комплименти всеки път, когато го види (както става ясно от филма).

Можем да подозираме, че животът на Кристиано е хроника на една предизвестена патология; че арогантността, която винаги е другото лице на несигурността, е неизбежна за човек, родил се в мизерия, изоставен от баща алкохолик, забогатял и спечелил световна слава твърде млад.

Ако се опитаме да дадем благородно обяснение на егоистичното лице, което Роналдо показва на света, можем да отбележим, че той не е лош човек, а просто страда от прекомерно простодушие и всъщност си остава дете, жадно за обич, в тялото на един 30-годишен Адонис.

И ако фантастичният футболист мултимилионер, когото ще опознаем по-добре благодарение на филма, наистина е толкова инфантилен и уязвим, колкото ни се струва, може би ще му простим някои от глупашките изцепки, както бихме простили всяка детинщина на някое хлапе, което отчаяно се опитва да привлече вниманието на възрастните.

Източник: Ел Паис

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията