Утрото на 18 ноември

17 ноември мина... Събудихме се на 18-ти, един съвсем обикновен ноемврийски ден.

22 години също минаха, а футболът ни още не се е събудил. Крайно време е.

Защото датата, която асоциираме с най-големия, невероятен, триумфален, нереално еуфоричен момент във футбола ни, вече е аларма, че си минаха две десетилетия, без да успеем да сложим дори тухличка върху онези основи.

Да, на 17 ноември 1993-а Емил Костадинов изрита в историята комплексите ни на "един талантлив отбор, на който не му стига характер да бие големите като гост".

Изрита в задниците и вечните песимисти.

Един талантлив и пълен с "пердета" български тим отиде на световно, помете прогнози и специалисти, че и два световни шампиона с тях, за да остане в историята.

Тогава играчите бяха идоли. Национални герои.

Стоичков бе всеки на асфалтовото игрище в махалата.

Днес, 22 години по-късно, България доста символично дори не изигра контрола на датата за такива - падна се 17 ноември.

Та за какво да я играе? И на кого щеше да му е интересна?

Българският футбол е в точката на заспиване, упоен от правенето на нищо.

От тоталното абдикиране дори от опитите да прогресираш и еволюираш.

Докато Исландия събира сили в юмрук с никакви играчи и стига Евро 2016, а Астана (с български треньор) твори чудеса и влиза в Шампионската лига, тук футболът тече като повторение на популярно някога, но днес гледано само по инерция тв шоу.

Нищо интересно. Нищо ново. Нищо вдъхновяващо.

Днес фланелки на родни играчи из асфалтовите или нови модерни игрища няма да видите.

Същите хора, забили знамето на надеждата преди 22 години, получиха правото и да строят на парцела.

Беше малко като на филм, като в приказка - героите от САЩ 94 да надградят над собствения си успех, но вече костюми, а не по екип.

Е, не се получи.

Футболът ни е в нафталин (и алкохол), а темите са кой е собственик на Левски и за кого работи, ще има ли синдик в закъсалия ЦСКА, ше оцелее ли Ботев, както и защо има криза в икономко-футболното чудо Лудогорец, което харчи като за Шампионската лига, а може да не хване евротурнири с игрите си в "А" група.

Нещо да сте прочели за български играч във фокуса на европейския и световен футбол?

Или за талант, разпалващ въображението и разтреперващ ръцете на скаутите на грандовете?

Не.

За съжаление, време е да се събудим. 17 ноември да стане 18-ти, 20-ти, ежедневие.

Да се пренесем в реалния свят и да поработим, за да имаме нов Костадинов.

И нови мечти.