Професия "четвърти в света"

Беше едно лято, което никога няма да забравим.

Щатите, 94-а година, головете, полуфиналът...

Разбира се, героите от него имат доживотна индулгенция да са футболни кумири на нацията.

Стоичков, който караше германците да си скубят косите с арогантната му гениалност.

Лечков, вкарал гола на головете с плешивата си глава.

Михайлов, който спаси дузпите, спокоен като някакъв свръхчовек.

Сираков, Балъков, Хубчев - както и онзи непредвидим странник с номер 7 Емил Костадинов, който сложи началото на всичко с гола си на "Парк дьо пренс".

Четвъртите в света стана нарицателно за поколението им.

Те изиграха още едно силно първенство - Евро 96, после отломки от тях доплуваха до Мондиал 98, след което приказката свърши.

Никога няма да я забравим.

Доживотната им индулгенция като спортни идоли остава, но в нея няма акт за непреходност и на статута им на богопамазани в обществения и спортен живот.

Почти нито един от тях не доказа, че е способен да пренесе ореола си на суперзвезда от терена в бизнеса, управлението на футбола или треньорската дейност.

За няколко - Сираков, Лечков, Костадинов, можем да кажем, че са "министри без портфейл" във футбола заради постовете им в БФС и пълната мистерия около това какво всъщност вършат там.

Те просто имат постове.

Трифон Иванов се завърна в играта като някакъв фактор в зоналния съвет на футболния съюз (звучи като службичка).

Илиян Киряков, Златко Янков... къде са те изобщо? За Фара последно чухме, че е назначен да кара автобуса на Черноморец, за да има позиция в клуба.

Кирячето пък е треньор на женския тим на Етър, което само по себе си е... някак комично.

Петър Хубчев съвестно следва треньорската си мечта вече пет години с Берое. Той май единствен излезе от сянката на миналото и изгради репутация на треньор.

Любо Пенев бе и шампион, и национален селекционер.

Такъв бе и Стоичков.

Не успяха обаче да пренесат успеха си на наследниците.

Краси Балъков опитва, но засега не успява да ни убеди, че е на правилния път към големите неща в професията от другата страна на тъчлинията.

Стигнахме и до Михайлов. Като чуе човек званията "Президент на БФС и Член на Изпълкома на УЕФА" би си казал: Голямя работа е свършил.

Но обективно погледнато, около него в управленския орган на европейския футбол няма много футболни хора, а повече администратори.

Костюмари, забравили корените на играта.

И напоследък доста нищени за лоши работи, които са правили и правят, уж пак в името на същата тази игра.

Повечето от онова поколение не се развиха много и не капитализираха успеха си.

Останаха си "четвърти в света" и по професия.

Не успяха да излязат от това определение и да намерят начин да ги помним и с друго.