Великани, потънали в сянката на Меси и КР7

През 2007 година Кака вдигна "Златната топка" със скромната си усмивка на смирен и вярващ млад бразилец.

През май същата година геният бе извел Милан до трофея в Шампионската лига и никой не подлагаше на съмнение, че  призът е заслужен.

Кака пак бе на церемонията в понеделник вечер, но за да връчи "Топката" на Меси.

Кой е предполагал в края на 2007-а, че бразилецът ще е последният динозавър преди епохата на две футболни машини.

2008-а - Роналдо. 2009-а - Меси. 2010-а - Меси. 2011-а - Меси. 2012-а - Меси. 2013-а - Роналдо. 2014-а - Роналдо. 2015-а - Меси.

Осем години футболът е в краката им. Никой не може да си помисли за "Златна топка", а кандидати през тези години не липсваха.

Ето ви няколко, които спокойно можеше да са с поне по едно отличие, ако ги нямаше тези двамата.

Шави Ернандес

Човекът, който правеше Испания и Барса да цъкат като часовник.

Талантът му бе виден и преди 2008-а, но в тази година, в онази дъждовна нощ във Виена, когато направо развинти Русия на полуфинала на европейското, сякаш стана ясно колко е важен.

После дойдоха три трофея в Шампионската лига с Барса, титли, невероятният цикъл с Испания - две европейски и една световна корони. Шави бе мистър "тики-така".

Три пъти остава трети в надпреварата за "Златната топка".

Андрес Иниеста

Фантастичен. Полузащитник, плеймейкър, нападател, човекът за важния гол и последния пас.

Може всичко.

Вкара двата може би най-ключови гола в тази епоха на Барса и Испания.

Заби в 90-ата минута на реванша с Челси от полуфиналите през 2009-а, като без това попадение купа нямаше да има.

Наниза и безсмъртния гол на финала на Мондиал 2010 в 117-ата минута и короняса родината си.

Веднъж втори и веднъж трети.