Футболът ни като филм на Тарантино

Всички сте гледали поне един филм на Куентин Тарантино.

Дали го смятате за луд или за гений, а в най-често срещания вариант на мнение - и двете, не можете да отречете, че неговите зрелища са несравними с нищо, правено в Холивуд.

Объркани, луди, странни, незабравими, а за някои - просто негледаеми.

Да ви напомня нещо като описание?

Българският футбол е като излязъл от сценарий на най-щурото момче, разтърсило Холивуд за реверите в последните десетилетия.

Сравнението може да ви се струва екстравагантно, но помислете пак...

Героите

Класици, разбира се.

Както барманът в Desperado (там Тарантино е само идеолог), героят на Харви Кайтел в "Pulp Fiction" или всеки един от "Reservoir Dogs" или новия хит "The Hateful Eight"...

И естествено - Венци Стефанов с лафовете му, Кокала с тънкия му хумор, Домусчиев, Батков, Томов...

Има агресори с много злоба и вътрешен огън - само се сетете за босовете на клубове, Вили Вуцов и Стойчо, а после - за Джанго или който и да е от кръвожадните типове в последния филм на Тарантино.

Но дори те, както и в лентите на Куентин, са по-скоро смешни, отколкото страшни.

Сцените

Незабравими.

Изваждане на отбор по време на мач, нахлувания на терена, ударен със снежна топка треньор...

Редовни сбивания по трибуните, предмети по игрището, псуващи и крещящи играчи и наставници.

А най-популярният в интернет gif от последните месеци - този на Траволта от "Pulp Fiction", оглеждащ се недоумяващо и търсещ с очи Ума Търман в бара след няколко питиета, напомня досущ на поведението на Борислав Михайлов из футбола ни.

Това gif-че е създадено за родната игра!