Обичан и мразен, сред слава и провали... Тери е легенда

Но Тери никога не е бил встрани от драмата.

През май 2008-а в московския дъжд се подхлъзна и прати топката в гредата, на една боя разстояние от европейската корона за Челси.

Една проклета дузпа, от която зависеше всичко.

И до днес тези, които не го обичат, се подиграват на онзи му провал.

Тери обаче не е от хората, които се замислят върху лошите моменти.

Преди 16 години спечели първия си трофей с Челси - Купата на ФА, който може да вземе и за последно този сезон.

През 2005-а, 2008-а и 2009-а бе №1 сред бранителите в Европа, в класацията на феновете за сайта на УЕФА.

Спечели четири титли на Висшата лига, като през 2010-а направи дубъл.

Макар и не по екип взе и Шампионската лига през 2012-а, като бе наказан за финала с Байерн.

Тогава пак се чуха укори и подигравки - на полуфинала сътвори глупост, ритна съперник без топка и бе изгонен, поставяйки под въпрос класирането на тима за финала.

Вероятно ще тръгне към Америка, както го направиха Джерард и Лампард.

Видял е всичко, спечелил е всичко, изпита слава и унижения, както само футболът умее да ги сервира.

Обичан и мразен, той е от най-отбраните звезди в ерата на Висшата лига.

Пред него по мачове в нея са само Гигс, Карагър, Джерард и Скоулс.

По голове Тери е №1 сред защитниците с 40.

Някои от тях - решаващи и спасителни.

Нищо не може да го разклати или изненада, не и на неговите 35 години.

След 21 сезона в Челси, единственото тъжно нещо в тази история е, че краят му няма да е на "Стамфорд Бридж".