Най-ужасните пет месеца в историята на английския футбол

Тачър е непреклонна и поиска английската асоциация дори сама да го наложи.

Кели отказа. УЕФА обаче нямаше милост, повлияна и от думите на премиер министърката на Великобритания.

Всички клубове от страната бяха наказани за 5 години извън турнирите, а Ливърпул - с година повече.

Роугън Тейлър, който оглавява Федерацията на феновете, създадена след "Хейзел", разказва:

"Обединихме се, за да се противопоставим на убийственото влияние на политиката върху футбола.

Здравите мерки бяха наложителни, но Тачър нямаше понятие колко беди щеше да нанесе с отношението си, което изключваше дипломацията."

В 18 майски дни през 1985-а всичко се промени.

Трагедията роди събуждане за реалността, но и защитна реакция срещу още по-голямата заплаха.

Английската игра загуби мястото си на пиедестала на водеща в Европа със санкцията. Но все още поне съществуваше.

Фенската федерация изработи правила и мерки, които представи на Тачър - далеч по-гъвкави, но пак оказващи влияние върху хулиганите.

Съпротивата на футбола срещу репресиите на Тачър се оказа по-яка от тази на миньорите дори.

Според мнозина експерти, точно заради намесата на Желязната лейди в играта, тя загуби влиянието си върху хората, които изпитваха неприязън заради разрушителния и подход.

А футболът, при неособено приятното му лице през 80-те, си е една от движещите сили на английското общество.

За няколко години се появиха корените на синдикално сдружаване на клубове и фенове, а после от него произлезе и Висшата лига.

Футболът трябваше да се опази от деструктивните намерения на Торите и Тачър.

"Поредната организация, родена от трагедии", казва Роугън Тейлър за Висшата лига.

Да, но поне футболът не падна в ръцете на Тачър, защото можеше днес по английските стадиони да го няма.