От всяка "Златна топка" треньор не става

Жан-Пиер Папен опита във втора френска лига със Страсбург, където работи с Емил Гъргоров и Димитър Рангелов.

Но... по-високо не стигна.

Лотар Матеус изведе Партизан до Шампионската лига, но с Унгария и България резултатите не бяха с очаквания ефект на мегазвезда.

Невинаги се получава.

Примери има и с други велики във футбола.

Боби Муур изведе Англия до световната титла през 1966-а и бе пример за умен играч на терена.

Сякаш - създаден един ден да е треньор.

Опита с Оксфорд, после и със Саутенд из долните дивизии.

Сам напусна поста, за да заеме място в борда на директорите, където остана до смъртта му през 1993-а.

Диего Марадона - един от двамата най-велики в историята, води родината си на световно.

Като играч стигна два пъти до финала, а веднъж взе и трофея.

Но като наставник нещата бяха различни.

Аржентина едва се класира за финалите, а там бе разбит от Германия с 0:4 на четвъртфинал.

Води за кратко тимове от Саудитска Арабия и ОАЕ, но... нищо запомнящо се.

Христо Стоичков тръгна сравнително силно в професията, след като изненадващо стана селекционер на националния тим без никакъв опит в професията.

Първата му квалификационна битка бе сравнително успешна, но не стигна до Мондиал 2006.

В следващите пресявки - за Евро 2008, Камата напусна сам след изненадващото 0:0 с Албания в София.

Бе треньор на Литекс, в ЮАР и в Селта, който не успа да спаси от изпадане.

Като цяло - кариера, която може и да не продължи, след като не е особено успешна.

А и работата му сега като тв анализатор му дава пълното спокойствие да не влиза пак в месомелачката на треньорството.

Михаел Лаудруп, съотборник на Стоичков от първия дриймтим на Барселона, имаше изгледи да стане голямо име в треньорството.

В Хетафе го хвалиха за отлична работа, а в Спартак (Москва) наложи нови виждания и стил.

След което дойдоха неуспешни опити с Майорка и Суонси.

Въпреки че спечели Купата на лигата с тима от Уелс, бе уволнен през 2014-а и до днес е без работа - вече 2 години.

И накрая - показателен пример с Боби Чарлтън.

Сър Боби пое Престън през 1973-а, но още в същия сезон изпадна с него от втора в трета дивизия.

Травмата била толкова голяма, разказват играчите на отбора, че често заварвали легендата с глава, скрита в ръцете му в съблекалнята, сам и умислен.

Чарлтън никога повече не стана мениджър.

Зизу да се поучи.

И да е готов за това, че не от всяка "Златна топка" и гениален играч става голям треньор.