Камата - връзката ни с планетата "Футбол"

За "Златна топка" и "Обувки" не бива дори да мечтаем в момента.

Ние броим мачовете на Тонев и Чочев - единствени представители в елитно първенство, и се радваме, че ги има.

Липсва огромен, екстра талант. Липсва и хъс. Липсва онова Стоичковското.

Липсва това, за което говори Наско Сираков във филма за Камата, който имахме пак удоволствие да гледаме на рождения му ден по БНТ.

"Той на 20 години си вярваше, че ще играе в най-силния отбор в света. Това изобщо не подлежеше на съмнение в неговата глава."

Днес, на 50 години, Стоичков е заградил в кръгче мечтите си.

Спечели всичко.

Показателно, когато говори за Американското лято, той не казва - "какво постижение, станахме четвърти", а не спира да попържа Жоел Киню и да натъртва, че са ни отнели място на финала и, може би, титла.

Ето това е манталитетът на Ицо, който остана неговата тайна на успеха.

Четвърто място? Че какъв успех е това, като финалът е бил толкова близо.

И още един миг от филма: Мнозина пропускат фразата, с която е съпроводено митичното "Айнц, цвай, драй, дрън".

След него Камата изстрелва: "Ще им броим до три и - айде...", съпроводено с жест, който не дава шанс на германците.

Които са световен шампион.

Другите, колкото и да бяха талантливи, нямаха тази мая.

Затова и през май той ще остане нашата връзка с Планета "Футбол".

Докато тук слушаме боричканията на Левски и Литекс за някакви точки, гледаме самодоволните напъни на Домусчиев да прави дриймтим и четем отзиви за мижави мачове, на "Васил Левски" ще дойдат толкова звезди, че ще ни се завие свят.

Марадона, Баджо, Ромарио, Роналдиньо, Хаджи, Савичевич, Кийгън, Валдерама...

Футболът, макар и в ретро вариант, ще се върне при нас.

Големият футбол.

И пак заради онзи, непримиримият, макар и оспорван и необичан от всички, лидер.

Дали ви харесва изказът му, как говори на английски и дали често ругае, си е ваш избор.

Той обаче стигна до Еверест с този характер и с огромния си талант.

И остана там и до днес.

Вместо да го съдим какъв е извън терена, да помислим какво липсва да го последваме в изкачването.

И да, мнозина ще кажат:

Стига сме живяли в миналото.

ОК, така да е. Но какво друго имаме във футбола?