Един неразделен клас

Не е лесно днес да се идентифицираш с някаква ярка личност от футбола.

Няма ги, това е реалността.

Играчи на средно ниво, с излъчване на такива.

Както и по някой Божинов с неговите полукомични изяви в социалните мрежи и популярност с евтината стойност на фолк звезда.

Всеки, който е гледал световното от 94-а и помни онзи тим ясно, знае за какво говорим.

Фигури, които излъчваха авторитет, имаха талант, а и бяха с характери и его, колкото прожекторите на "Васил Левски".

Животът пожела така (а и характерите и егото им), че годините ги разделиха.

Имаше дребни сръдни и караници, както и открита неприязън, прераснала в скандали.

Пеневата чета се разпадна - Любо се изпокара с Лечков, Костадинов и Михайлов покрай уволнението му от националния тим.

Ицо нападаше Боби, когато се върна в блатото на футбола ни с Литекс.

Хубчев неведнъж атакува същите управници и негови някогашни съмишленици от златния ни тим.

Футболът събра този уникален колектив, футболът и го раздели по различни начини и причини през годините.

Но в сряда, когато България изпраща първия герой от онзи тим в последния му път, те пак ще са Пенева чета.

Стоичков заряза всичко в Маями и долетя за погребението.

От Германия си идва Балъков, от Испания ще дойде Любо, а всички останали ще се съберат и ще са пак един до друг на погребението.

Да, трябваше пак животът да ги събере по най-ужасния от всички възможни поводи.

Но големите мъже са големи, когато умеят да си прощават.

Те ще го направят, постепенно и бавно, но ще го сторят.

Защото трябва да разберат, че заедно бяха това, което са за света.

И за нас, всички, които ги помним и никога няма да забравим онези мачове, голове и бавно изтичащи последни минути от мача с Германия на световното, например.

Затова те трябва да останат в съзнанието ни като един отбор.

Късно е да променят футбола ни, но поне могат да оставят непокътната представата ни за единственото позитивно нещо, което се случи в него за повече от 20 години.