Мирише ли на промяна във футбола?

Миризмата, която се носи от футбола ни, вече десетилетие е близо до тази от обществена тоалетна край гарата в някой неголям град.

Зловоние, някак нечисто е.

И това усещане не е просто в миризмата, а и във визуалните ни възприятия.

Не е приятно и да се гледа.

2016-а обаче, последвала най-ниското падение на българския футбол през миналата година, може да донесе една малко очаквана и абсолютно наложителна промяна.

Предишните 20-ина месеца сервираха отпадане от евротурнирите през юли, унизително пращане на два от класическите ни клубове при аматьорите, скандали около националния тим и разрив между четъртите в света - Пенев, Лечков, Михайлов, Костадинов.

Нищо не изглежда наред във футбола ни.

Нито първенството е първенство, нито националният е някакво ниво, а управниците - символни фигури от миналото, са вече без никаква тежест в общественото пространство.

Но... нещата може и да добият друг вид скоро.

Има ясни сигнали от футболни хора, че това ръководство на БФС няма да изкара още много.

Левски поиска смяната му. Иска конгрес, което е трудоемка и сложна мисия.

Имайки в предвид кой седи зад ръководството на клуба (официалните имена не визираме), явно предупредителните лампички към Михайлов и компания вече не просто мигат.

Те светят ярко, и то откъм фигурите в държавата, които хвърлят най-дебела сянка.

Той усети натиск като от менгеме, когато опита да тупка по казуса с изваждането на Литекс от елита.

От едната страна хората, които имат сила в държавата да те заплашат с отнемане на лиценза на федерацията.

От другата собственикът на клуба от Ловеч, който също има достатъчно влияние и тежест, за да се чувстваш под напрежение.

Истината е, че Гриша Ганчев няма да се откаже от футболния си проект.

Но той има ново измерение - ЦСКА.

И тук минаваме към второ ниво в тази предреволюционна обстановка във футбола ни.