Клъф – фамилията на успеха

Найджъл Клъф тръгна към разлюляната в екстаз тълпа с фенове на Шефийлд Юнайтед и вдигна ръка победоносно. Без фанфари, без пози и Моуриньовско драматизиране. Като татко му...

Дано го е гледал някъде отгоре и се е усмихвал за успеха му.

В неделя тимът от трета дивизия, воден от Найджъл, удари тежко с 3:0 елитния Куинс Парк Рейнджърс за Купата на Футболната асоциация. Като гост – против очакванията и прогнозите.

Факт

Клъф пое Нотингам Форест на дъното във Втора лига и взе титлата, като постави рекорд по поредни мачове без загуби - 42.

Tweeeet me!

Мениджърът Найджъл Клъф има да излиза от широка сянка, когато става дума за фамилията и асоциациите с нея.

Все пак е син на човека, който промени представите за успех в английския футбол.

Брайън Хауърд Клъф стана два пъти шампион с Дарби Каунти през 70-те години, когото пое във втора дивизия.

После хвана Нотингам Форест на дъното във Втора лига и спечели титлата, като постави рекорд по поредни мачове без загуби - 42.

И взе два пъти Купата на европейските шампиони с Форест, за да втрещи света.

Съдбата му бе да не бъде оценен в гранд, но не му и трябваше. С Дарби и Форест направи нечувани неща.

Велики фрази на Брайън Клъф

„Аз не казвам, че съм най-великият мениджър във футбола. Просто съм в топ 1“.

„Ако Господ искаше да играем футбол в облаците, щеше да сложи трева там“ (за стремежа му неговите тимове да играят с пасове по земята).

„Само веднъж съм го удрял (за Рой Кийн, на когото бе мениджър във Форест). Явно не е било много силно, защото иначе нямаше да се изправи.“

„Как решаваме спорове с играчи? Коментираме около 20 минути, казваме гледните си точки, след което решаваме, че аз съм прав.“

„Казват, че Римската империя не е била построена за един ден. Това е така, защото не съм се хванал аз с тази работа!“.

А мъдростите му и до днес са валидни във футбола и живота.

Брайън пое Дарби, първият му успешен проект, на 32 години. Времената бяха други, трансферите се правеха за минути, отборите бяха изравнени като условия и финансови възможности и печелеха тези, които подбираха по-сърцатите и талантливи играчи.

Печелеха и умните мениджъри, а Клъф бе гений.

Найджъл е на 48 години, но още не е направил големия си пробив. Разбира се, в далеч по-трудни времена. Води Дарби, където фамилията му е боготворена. Стигна с него два пъти плейофи на прага на Висшата лига и веднъж полуфинал за Купата на лигата.

Сега е в Шефийлд, където се стяга за полуфинал в същия турнир след дни – срещу Тотнъм.

А подвигът му в неделя за Купата на ФА не е случайност, защото през май игра полуфинал с третодивиционния си състав и падна с продължения – 3:5 от Хъл. Спечелил е 13 от 17 мача за купи, откакто е в Шефийлд!

Бащата казваше: Няма по-велик турнир от Купата на ФА. Така и не успя да я спечели, загуби два финала с Найджъл като играч в състава на Форест.

В прав текст

И двамата Клъф обичат турнирите.

Tweeeet me!

Синът трябва да поправи тази несправедливост. Вероятно не с Шефийлд Юнайтед, но... кой знае?

Брайън казваше за Найджъл: „Той разбира играта по-добре от мен. Ще стане голям мениджър.“.

Найджъл коментира: „Няма начин – не е само до разбиране на футбола. Баща ми имаше уникален усет и връзка с хората, което прави великият мениджър. Аз вероятно ще стигна най-много до „добър“.“

В неделя 4000 фенове пееха името на Найджъл с пълно гърло. Те се стягат за славни полуфинални битки с Тотнъм, помнят емоциите от „Уембли“, когато бяха на прага на финала на Купата на ФА през май. Найджъл трупа актив, но още остава на една крачка от големите неща – не е водил тим от Висшата лига.

Като футболист игра в най-силните си години за Нотингам (враг на Дарби, но и Храм на фамилията) и Ливърпул, после мина през Манчестър Сити, Шефийлд Уензди (врагът на настоящия му тим Юнайтед) и Бъртън.

Е, ако се разсъждава логично, от тях само Сити и Ливърпул са във Висшата лига. Да се замислят! Защото с фамилията Клъф и неподражаемата задълбочена физиономия край тъчлинията (а Найджъл е одрал кожата на татко си) идва успехът.