И Кишада става за национал

На националния отбор липсва класа, няма талантливо поколение, лидери, звезди.

По темата все се шуми, успоредно с годините наред провали.

Положението върви към реквием.

И се сетиха да инжектират чужда кръв в името на победите (или почетните ремита, или по-достойните загуби).

Марселиньо вече е българин не само по паспорт, а и по национална принадлежност във футбола.

Укрепна бразилско-българската дружба, както и Дилма Русеф не би могла да я заздрави.

Днес всичко около Мраселиньо е „цветя и рози” плюс благи приказки, граничещи с висшето ниво на нов трансфер в Левски или ЦСКА, ама от хубавите години.

Само дето играчът не каза, че е българин от малък.

Марселиньо обеща и вероятно вече срича химна.

Дано попадне на читав учител, щото така силно запален изглежда футболистът, та ще наизусти и отпаднал куплет:

Дружно, братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води

нашия победен строй.

Като българин Марселиньо трябва да научи, че пратените в архива стихове е възможно актуално да се изтълкуват като реверанс към Владимир Путин, което не звучи евроатлантически.

Особено, ако продължи да пее и след като останалите 10 национали и музиката спрат.

Иначе за партия велика у нас винаги е стратегически правилно да се пее, дори и днес, независимо коя се припознае.

Красиво стана с Марселиньо, а красотата не омръзва, така е устроен човек.

И тъй като по нашите земи без едно можем, но с едно – не, трябва да повторим удара.