Невероятните приключения на един янки в Сочи

Хокеистът Райън Уитни игра в Русия през 2014 и 2015 г., а сега разказа своите приключения в „Плейърс трибюн”.

Защитникът от САЩ е роден през 1983 г., направи добра кариера в Питсбърг, Анахайм, Едмънтън и Флорида, спечели сребро на олимпиадата във Ванкувър през 2010 г.

Сега е в шведския МОДО.

***

Прическата ми беше станала „афро”.

Направо като истинска, от 1977 година.

Къдрава. Пищна.

Няма как да я срешеш. Не бях се подстригвал 6 месеца.

Изглеждах като истински ветеран от война.

И ето сядам на стола при фризьора.

Гледам се в огледалото и виждам, че се усмихвам като последен идиот.

Бръснарят започна да ме разпитва за спорта и вяскакви други неща, а аз просто седях и хихиках от възторг.

Бях невероятно щастлив.

Майсторът ме попита: „Братко, от какъв дявол се получи това с теб?”

Всичко, което можех да кажа, беше: „Русия”.

***

През 2013-а знаех, че на моите глезени е дошъл краят.

Както и на моята кариера в НХЛ.

Имах щастието да заработя достатъчно пари и можех спокойно да напусна хокея.

Но бях само на 30.

Въпреки че вече не можех да играя на ниво НХЛ, аз все така исках да играя и знаех, че мога да поиграя още в Европа.

Поставете се на мястото на счетоводител, IT-специалист или който и да е подобен на около 30 години.

Повечето мои приятели нехокеисти на тази възраст тъкмо започват да печелят успехи.

За момък в моята ситуация – а такива са огромно количество в спорта– има два варианта.:

1. Да се примиря със ситуацията, да отида някъде да уча или да тръгна на работа. А не да играя през цялото време голф.

2. Да си стегна сака и да отида да играя в чужбина няколко години.

Ако нямате деца, вторият вариант изглежда идеален.