Хоби - Класически културизъм

Програмистът, който покори света в културизма - Костантин Паскалев-Тути

Sportinglife
Sportinglife 15:00 ч., 31 Март 2016
0
356

Абсолютен световен шампион за 2011-а.

Европейски първенец за същата година.

Победител в мегатурнира "Арнолд Класик Европа", пак тогава.

Осем пъти републикански шампион, в четири от случаите - абсолютен.

Куп индивидуални награди - "Най-хармонична фигура", спортен "Икар" за впечатляващо представяне, както и 7-о място в анкетата за "Спортист на годината".

Това пише във визитката на Константин Паскалев-Тути - един българин, стигнал върха в класическия културизъм.

Но какво се крие зад камарата мускули?

Колко трудно е да превърнеш заниманието и хобито си в спортна кариера?

И въобще - дали състезателният културизъм е такава?

Лишенията, жертвите, историята...

Ето го и самият Тути, както го наричат всички вече три десетилетия, пред Sportinglife.bg.

Идеята - какво го е запалило

Като малък израснах с филми на Брус Лий, Жан Клод ван Дам, Арнолд Шварценегер.

Няма как да не ти направят впечатление.

Можеш ли да изглеждаш като тях, да имаш техните умения...

Не съм почнал веднага в зала.

На 10 години започнах с обичайните неща за момче - набирания, лицеви опори, по няколко часа на ден футбол...

На игрището понякога идваше и едно по-голямо от нас момче, Боби-шефа (така го наричаха всички).

Той тренираше водна топка и имаше много впечатляваща физика – страхотни гърди, широк гръб, огромни ръце.

Винаги ми се е искало да имам такава физика.

Започнах да плувам и 3-4 години се занимавах с това.

Първото влизане в залата

Когато бяхме девети клас някой даде идеята да ходим във фитнес.

Първоначално не ме запали особено, момчетата започнаха да посещават залата.

Беше им любопитно колко ще вдигна от лежанката, т.к. знаеха, че мога да направя над 100 лицеви опори на веднъж и ме навиха да отида в залата да пробвам.

Оттогава като се започна...

Бяхме 24 момчета в класа, от тях 16 ходехме на фитнес.

Първоначално беше в една стара заличка в Борисовата градина, на Колодрума. Тя впоследствие изгоря.

Всяка година намаляваше с по трима-четирима групата ни, за да останем само няколко ентусиасти и до днес.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията