Студеният януари на „А” група

На Богоявление Левски се подсили с Боян Йоргачевич на вратата и това е добър ход.

Вероятни продажби

Жуниор Кайсара (Лудогорец) – в Порто или италиански клуб. Цена – между 2,5 и 4 милиона евро.

Георги Терзиев (Лудогорец) – Говори се за Лацио, но е по-вероятно да стане трансфер в тим от ранга на Палермо. Цена – между 1 и 2 милиона евро.

Сержиу Буш (ЦСКА) – в Дженоа, Болоня или тим от втората половина на таблицата в Бундеслигата. Цена – 1 милион евро.

Тони Силва (ЦСКА) – отбор от Чемпиъншип, Португалия или Испания. Цена – между 700 000 и 1 милион евро.

Данило Асприля (Литекс) – отбор от Испания или Италия. Цена – 700 000 евро.

Стражът от Сърбия има визитка, присъствие, физика на средно добър за Европа вратар, ако и да не е играл от доста месеци.

„Сините” взеха човек на пост, който им бе ключов за подсилване.

Разбира се, Йоргачевич е привлечен без трансферна сума.

В Левски разбраха, че плащането на такива не винаги гарантира качество – Жоао Силва, Кевин Брю, Ларсен Туре, Луиш Педро, Аймен Белаид, че и Антон Огнянов (помните ли го?) бяха взети с трансфери за последните 18 месеца.

С тях Левски стигна подножието на евротурнирите миналия сезон, а този... има за цел най-вече да се закрепи в шестицата.

По-нисък бюджет, таван на заплатите (20 000 лева), скромни лагери, проблеми с лиценза.

Левски никога не е бил в по-трудна ситуация от времената на Томас Лафчис насам.

Но „сините” не са сами.

В прав текст

Януари е леден месец за родния футбол тази година не просто заради ниските температури. Това ще е един от най-приглушените откъм интересни имена и нови попълнения подготвителни периоди. Няма пари – просто и ясно. Клубовете са зле финансово, като изключим очевидния тартор на цялата група – Лудогорец.

Tweeeet me!

През лятото Разград брои към 1,5 милиона евро за ляв бранител.

Неговото име е Брайън Ангуло, има мачове за Колумбия и бе титуляр в Примера с Гранада миналия сезон.

Лудогорец нямаше жизнена нужда от ляв бек, ако трябва да бъдем съвсем честни. Нито пък Ангуло е Меси. Оказа се, че той дори и Марселиньо не е, та изигра само 13 мача от общо 32 на тима му през есента.

Та с 1,5 милиона евро трансферна сума и заплата от около 30 000 евро, платена 6 пъти от юли досега на Ангуло – резервата, Лудогорец доказа кой къде е в родния футболен театър.

Всички останали конкурентни отбори са дали за трансфери (през лятото те бяха общо 0) и заплати кажи-речи толкова пари. Това са към 3,6 милиона лева.

Месечно ЦСКА, Левски и Литекс плащат по около 200 000 лева месечно на играчите си, тоест – издръжката на трите отбора за тази есен, барабар с привлечени и възнаграждения е, колкото струва за този период на Лудогорец резервният му ляв бранител.

Това не е опит да се броят парите на Кирил Домусчиев или клуба му. Хората дават, защото имат, а и спечелиха немалко от европейските си походи – само тази есен около 28 милиона лева.

Просто е илюстрация за това как „А” група е като пристанище с малки рибарски лодки, засенчвани от една яхта като Eclipse на Роман Абрамович.

Скандал или логика с Карачанаков?

Антон Карачанаков напусна ЦСКА, разтрогвайки договора си по вина на клуба. Не са му платени парите за два месеца, което е достатъчно основание да си тръгне. Формално.

Другата гледна точка е морална, а и въпрос на амбиция – талантът получаваше шансове да играе, вярно не всяка седмица, но все пак бе част от плановете за титулярния състав. Вкара и решителни голове, показа израстване.

За да напусне сега, след като не го направи дори през лятото на 2013-а, когато от ЦСКА се разбягаха всички заради очертаващия се фалит, Карачанаков има добра причина. И е съмнително това да е неплатената сума. Защото от пролетта насам в клуба се плаща, макар и със закъснения.

Вероятно Антон си е намерил клуб, а за да го улесни при сделката му спестява едни 200-300 хиляди евро, които ЦСКА щеше да поиска за него. В суровите условия на българския футбол днес, в това има логика. Дано поне там крилото да е твърд титуляр и да се развива, защото обратното би било жалко за един от най-талантливите ни млади играчи.

 

Футболисти със сносни визитки като Йоргачевич може да се появят през януари. Разбира се, в слаб период от кариерата си, в залеза и или след дълга пауза в игрите. Не в разцвета на силите им. Тогава сърбинът е пазил на Брюж, сега се озовава да спасява вратарската ситуация на „Герена”.

Попълнения с трансферни суми няма да видим, ако Лудогорец не реши, че му трябва силен играч на някой конкретен пост.

Другите пари за играч няма да извадят. Просто ги нямат.

Най-конвертируеми за трансфер са двама футболисти на шампиона – защитниците Георги Терзиев и Жуниор Кайсара, както и Сержиу Буш от ЦСКА, а и миналият през Ливърпул Тони Силва.

Качеството е с чуждо име, както става ясно.

Само Терзиев е българин от споменатите, а и неговата цена и реалните оферти са леко съмнителни, защото говорим за играч, който е викан едва два пъти в националния тим.

Такъв януари ни чака – сив, свит по лагери на по-евтини места с по-скромни бюджети и привличане на играчи, които не струват нищо.

За момента ситуацията в „А” група е такава, че ако някой успее да спре Лудогорец за титлата (в момента на това изглежда способен само ЦСКА), може да получи място в някакъв музей на супергероите.

Защото с 0 в трансферния бюджет трудно се прави селекция за битка с Разград.