Когато Жълтата стена срещна Червената армия

11,15 часа сутринта.

Време за по едно голямо черно кафе и - ако имате такъв вкус - за някоя поничка от пекарната до църквата "Сант Петер" в центъра на Дортмунд.

Твърде студено е за разходка, да не говорим за някой местен вид бира.

Но защо тогава от няколко места се чуват песни, а някакви нахилени типове с жълти фланелки се разхождат и пият бира по улицата?

Защо откъм централната гара се чува глъчка и се виждат стотици оживени хора, веят се знамена...

Защо на централния площад Alter markt има някакъв митинг, музика и е пълно с народ?

Да не е някакъв празник на областта?

Не - празник на футбола е.

Ливърпул гостува в града.

Борусия и Ливърпул - двата приятелски отбора, чиято преплетена романтично история води началото си от далечната 1966 г.

Тогава германците печелят Купата на купите в Глазгоу след продължения на финала и 2:1 над англичаните.

Свидетели говорят, че в онази вечер на "Хемпдън парк" се ражда традицията на пътуващите публики в огромни размери.

Феновете на Ливърпул са над 30 хиляди, а тези на Дортмунд - около 15.

След трагедията на "Хилзбъро" през 1989-а Борусия бе един от първите клубове, сложил огньове на шалчета и знамена - подкрепа за каузата за справедливост и търсене на истината и причините за смъртта на 96-те привърженици на Ливърпул в Шефийлд.

Някъде тогава на стария дортмундски стадион "Вестфален" отеква за първи път масово You`ll Never Walk Alone.

Къде в подкрепа, къде и като демонстрация на огромната любов и лоялност на феновете и в града от областта Рур.

Всъщност, не само от града.

В деня на мача с Ливърпул влаковете пристигат един по един - от Камен, Есен, Кьолн, Дюселдорф...

Върволици от вагони, пълни с омотани в жълти шалчета или с екипи на отбора фенове.

Из града е оживено, чуват се песни в прослава на Борусия, но вече и съвсем ясно тези на англичаните.

На Alter markt обстановката е като за карнавал.

Прочутите ливърпулски банери са като изложба на футболния хумор и остроумие.

От един те гледа Гари Макалистър, а до него е изписан текста на забавната песничка за шотландския плешивко, станал култов герой на "Анфийлд" в началото на века.

Има знамена за Луис Гарсия, Патрик Бергер (играл и за двата отбора, не е случайно) или дори хърватина Игор Бишчан, когото едва ли изобщо помните, висят от всички заведения, прозорци и шатри.

Бирата е по маси, на земята в цели каси, в гърлата... Лее се.