Когато Жълтата стена срещна Червената армия

Няма никаква опасност, полиция дори не се вижда - хората на реда усещат, че двете публики са тук, за да се забавляват.

Студено е, но има и доста голи фенове - изобщо, обстановка като за финал.

Неслучайно още първите германци, с които се заговаряш, казват - такива клубове трябва да се срещат на финала, не в по-ранна фаза.

Започва и традиционната игра - мачът преди мача.

Няколко топки са изритвани високо във въздуха, посрещани с волета, с глава, в единоборства и с одобрителен рев от морето фенове на площада.

Нещо като първите разновидности на футбола, в който няма правила, а само желание да стигнеш до топката и да играеш с нея.

Във влака по пътя към стадиона чуваш песни за "Бе Фау Бе" - както е абревиатурата на Борусия, която те гледа отвсякъде в града.

Чуваш обаче и англичаните, които припомнят колко пъти техният отбор е европейски шампион.

"В Истанбул я спечелихме за пети път", извива се от един от задните вагони.

Двете агитки се аплодират, вдигат се наздравици.

Да, във влака също спокойно се пие бира, нищо, че от централната гара до "Сигнал Идуна Парк" е само 5-6 минути пътуване.

Никой не те спира с бутилка или кен, няма ограничение да се продава напитката, която всеки асоциира с футбола.

Контрастът с родните реалности не може да е по-голям.

На стадиона оставаш без дъх - стръмните трибуни се пълнят с жълто-черното море, което жужи и се вълнува.

"Бе Фау Бееее", отново кипи тълпата.

Произнасянето на състава си е цял ритуал, съпроводен хорово от 70 000 гласа.

Домакините излизат на музика на Red Hot Chilli Peppers, стадионът обезумява...

Ливърпул е подкрепян от над 4000 фенове, като поне хиляда от тях са пръснати извън сектора на гостите.

Няма никакви конфликти, само снимки и закачки на германци и англичани.

Транспарант в трибуната на "червените" благодари на Дортмунд за подкрепата след "Хилзбъро".

Жълтата стена подема разпяването на стадиона.

Южната трибуна е мястото, където никой не сяда цял мач.

Ултрасите на Борусия дават тон мощно, подемат и останалите сектори.

Ако за миг утихнат, от ъгъла в Североизточния край на арената се чува мощно "Червената армия" - това пък е агитката на Ливърпул.

Обединена, гласовита и твърдо решена да не се даде да бъде претопена от многобройните орди в жълто.

Атмосферата е... футболна.

Мачът минава на един дъх, справедливо, а и - някак за щастие, за да няма разочаровани, завършва наравно. 1:1.

След седмица приятелите ще се срещнат пак.

Защото точно това са Ливърпул и Борусия.

Жълтата стена срещу Червената армия.

Феновете им си разменят телефонни номера, за да си помагат за билети и за реванша, както явно се е случвало и за първия мач.

Това е обяснението защо толкова "червени" имаше на всички трибуни, та дори и сред Жълтата стена.

А защо самолетът от София за Дортмунд бе пълен с фенове в деня на мача, също е ясно.

Да, доста българи отидоха само заради двубоя, привърженици и на двата отбора.

Два от най-популярните отбори в Европа имаха специална среща.

Романтична, почти като флирт.

Колко жалко, че единият ще трябва да отпадне.

Не че на площада Alter markt или на трибуните на "Сигнал Идуна" на някого особено му пукаше за това.

Хората бяха твърде заети да пеят, да попиват атмосферата и да се усетят част от нея.

Останалото е просто един резултат.