Барселона е Титаник

„Барселона е „Титаник”, отсече вестник „Ла Вангуардия в заглавие след фаталния реванш с Атлетико (0:2) в Мадрид.

„Барселона е най-добрият отбор в Европа в момента”, рече ден по-рано Кристиано Роналдо – човек, който не обижда съперниците.

След 39 мача поред без загуба митичните каталунци натрупаха три в 4 двубоя.

Простиха се с мечтата за втори последователен требъл.

Авансът в Примера дивисион намаля до 3 точки, а неуспех срещу Валенсия в неделя ще нажежи първенството.

Нима светът, начело с Кристиано, се заблуждаваше месеци наред?

Барса нито е слаб, нито е чак толкова силен.

Защото футболът е по-силен и от Барселона 2016, и от Бразилия 1958, и от Лионел Меси, и от Пеле.

Играта си има своя воля, а сред големите й чарове е непридвидимостта.

И – няма съвършени отбори, няма съвършени играчи.

След 9 поредни победи „синьо-гранатовите” записаха 2:2 с Виляреал навън, 1:2 с Реал Мадрид и 2:1 с Атлетико на „Камп ноу”, 0:1 с Реал Сосиедад в Сан Себастиян и 0:2 на стадион „Висенте Калдерон”.

А и успехът в първия мач с „дюшекчиите” дойде след твърде спорно съдийство...

Умението да се печелят трофеи нерядко е в умението да се печелят тежки серии.

Някои отбори изобщо не минават пред подобни изпитания, защото съдбата и програмата им ги спестяват, печелят уверено купи и скорострелно биват обявявани за големи.

Ако Барса имаше „почивен мач” с Ейбар в серията и играеше с Вилярел и Реал Сосиедад у дома, вероятно щеше да съхрани сили и психика, вероятно щеше да устои в Мадрид и днес пак да леем оди за каталунското величие.

Нито Волфганг Моцарт е гениален във всяка музикална фраза, нито Уилям Шекспир – във всеки стих.

Нека дадем правото на Барселона да не бъде велик отбор във всеки мач, във всеки месец, във всеки сезон.

Настрана купите и изсивялата от употреба дума „гениалност”.

Този пленителен отбор е дал прекалено много на футбола.