На футбола му липсва България от САЩ `94

Тази банда странници накара всички да викат за тях, пише в коментар английски сайт

Sportinglife
Sportinglife 07:25 ч., 20 Апр 2016
0
7204
GETTY IMAGES

От незабравимото лято на САЩ 94 минаха вече 22 години, но не само България се връща към онези дни с носталгия.

В английския сайт Sabotagetimes се сетиха с добро (типично) чувство за хумор за отбора ни, стигнал полуфинал на онова световно, противно на всякаква логика.

Ето историята, назаем от сайта.

В днешните времена на 5 милиона спонсора, симулации, измами, съдийски грешки и ужасните фенове, облечени в евтини костюми с кръста на Сейнт Джордж, можеш да намразиш всички отбори на един Мондиал.

Най-вече Англия.

Но не винаги бе така.

САЩ 94 ни даде възможност да се влюбиш, да бъдеш изкушен да подкрепяш един отбор.

Във времената преди интернет, с играчи, за които не знаехме почти нищо, защото нямаше сайтове и информация.

Всъщност, те имаха само един много известен играч, а освен него ние знаехме много малко за България.

Отборът им представяше страната, страдаща в климата на посткомунистическите изменения, появи се от нищото и стигна до полуфинал.

И то не с измъчени и изстрадани победи с 1:0.

Този тим от неконвенционални и странно изглеждащи футболисти показа стилен и убийствен контраатакуващ футбол.

И почти стигна до самия край.

Станаха ни любим отбор.

Играчите им не бяха като другите. Бяха издънки.

Като злобни типове от Изтока, на които не им пука за Даяна Рос, Budweiser, Мики Маус и цялата американска култура на световното.

Свободният дух Стоичков, чиято скорост и убийствен удар му бяха спечелили прякор Камата, играеше при Йохан Кройф в Барселона.

Той бе излежал наказание за настъпване на съдия...

С тъмно излъчване, но огромен талант, Христо бе идеален за ролята на Робърт де Ниро в "Разярения бик".

Други играчи от този тим бяха крилото Костадинов от Порто, приличащ на Стийв Ходж от 1986-а, Любо Пенев, който бе като Диего Коща с дълга коса на врата.

Те всички изглеждаха така.

Освен Лечков.

Представете си 27-годишен човек, вкаран в тялото на 200-годишен.

Необикновен на вид, но много талантлив полузащитник.

Е, и естествено, там бе Трифон Иванов. Като го видехме, просто си казвахме: "Какво, по дяволите, е това...?"

С огромната му брада, широко лице и потънали в него червени очи... Като вълк на метадонова програма.

Някак странен, постоянно на ръба на нервите, но удържащ нападатели като Батистута.

Добавяме вратарят Михайлов, който нямаше коса, но имаше перука, и бе тотална катастрофа след трансфера му в Англия с Рединг.

И тези хора се паднаха в ужасна група с Аржентина, Нигерия и Гърция.

България никога не бе печелила мач на световното преди САЩ 94.

Излязоха от нея, въпреки че загубиха първия мач с 0:3 от африканците.

После Михайлов бе герой при дузпите с Мексико, а след това дойде и Германия - световният шампион.

Стоичков изравни от пряк свободен удар, а талантът на Лечков изгря с победен гол.

Целият свят вече ги гледаше по друг начин.

Типичният аутсайдер, който изобщо не се стряска от никого.

Накрая приказката свърши след срещата с Баджо и Италия, както често става.

В дните на модернизираната, брандирана игра и световните първенства на спонсорите, отчаяно ни трябва отбор, който да се отличава от другите.

Да не е обичайната гледка, да е различен.

Преди 22 години този сборен тим на Космати мечки беше НАШИЯТ такъв отбор.

Липсва ни България от САЩ 94!

Продължаваме да чакаме следващият такъв състав...

Източник: Sabotagetimes.com

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията