Въстанието на ЦСКА

ЦСКА не просто надигна глава, а се изправи в цял ръст, както подобава на големите.

Направи го в една нощ на лудост и огън, пред 15, а може би и повече хиляди вярващи в клуба фенове, които се натъпкаха в стария и видял какво ли не дом на отбора.

Победата на терена над Берое с 2:0 и общ резултат 4:0 прати тима от трета дивизия на финал за купата, където - и нямайте никакви съмнения за това - ЦСКА отново е фаворит.

Независимо от съперника.

Кой може да има предимство срещу тези 12 армейци, защото те са толкова с публиката, когато дойде в центъра на София?

Има само два отбора у нас, които могат да мобилизират, наелектризират, френетизират и подлудят така тълпата.

ЦСКА и Левски.

И "червените" в сряда вечер обявиха официално своето Априлско въстание.

Избраха точния ден. По-точно - подари им го календарът на турнира за купата.

20 април 1876 е ден на геройства в историята ни.

20 април 2016-а далеч не може да се мери като драматизъм и важност, но е ключова дата във футбола на страната.

Защото на терена и на трибуните ЦСКА показа ясно, че няма намерение да се предава.

Какво ще стане през лятото?

Ще има ли лиценз?

Кой ще е собственик?

В коя група ще играе "червеният" тим?

Ще го има ли изобщо?

Въпроси, на които никой не търсеше отговор в няколкото часа лудост на полуфинала.

ЦСКА вдигна своето въстание срещу случилото се с клуба в продължение на десетина години, довело до изваждането му от професионалната лига.

И го направи не с ексцесии и безредици, каквито опасения съществуваха.

А там, където клубът е изградил своя статут и репутация пред България и Европа.

На терена.

С игра.

На трибуните - с невероятната подкрепа на сектор "Г", който в сряда се разля на три трибуни...

Това бе нощ като срещу Атлетико, Блекбърн, Стяуа, Леверкузен или Хамбургер, гостували в този ад на "Армията" при подобен оглушителен шум и заря от пироефекти.

А мачът бе с Берое...

Това бе нощ на хора върху огради, прегърнати по двама на седалка, тълпящи се с часове на входовете и накрая останали без глас от победата.

Това е ЦСКА - гранд на българския футбол.

Любов за стотици хиляди.

Останалото е счетоводство, наредби, документи и класирания.

Да, ЦСКА е там, където е, защото е нарушил много правила.

Да, клубът изтърпява и ще търпи още заслужени санкции, защото недобросъвестно бе убиван от ръководителите си.

Да, но всичко това е едната страна на медала.

Другата е, че ЦСКА показа кой е с 11 българи с червени фланелки - простички, без спонсорски лога и с една емблема на тях.

С три звезди.

Там е събрана силата на клуба.

И никой синдик или съд не може да я отнеме.

А какво ще стане през лятото ли?

Питайте някой от хилядите, които бяха на "Армията" в сряда, дали днес този въпрос ги вълнува.