Генерала: Не се съмнявам, че Стилиян пак ще успее

Той е шампион с три отбора - Етър, Левски и ЦСКА.

Такова чудо няма в българския футбол.

В Германия го кръстиха Генерала, защото от малкия стадион на "Старото лесничейство" направи берлинския Унион голям.

Георги Василев е един от големите капацитети в българския футбол.

Малко странно, че родните отбори се дърпат от неговите качества, доказани през годините.

Но дано поне слушат думите му.

Георги Василев прие да е анализаторът за футбол на "Sportinglife.bg".

В началото на всяка седмица очаквайте неговото мнение по актуална тема.

Стана ми много приятно, когато разбрах за решението на Стилиян Петров отново да играе професионален футбол.

Никога не съм се и съмнявал, че той ще успее.

Изпълни най-важната си цел – да оздравее.

Но футболът за Стилиян не е професия, а признание.

Със сигурност в душата му е останало празнина.

Чувство, че не е изпълнил своя дълг към играта. Затова Стилиян иска да бъде там, където му е мястото.

А то е на терена.

Без футбола той е самотник.

Нямам никакво съмнение, че през при всичките тези години е живял с надеждата, че ще се завърне.

Да отиде там, където е призванието му.

Благодарение на футбола той изпитва удоволствие от живота.

Разбира се, в живота има много важни неща. Като средата, семейството.

Но Стилиян Петров и футболът са две неразривно свързани неща.

Горд съм, че аз бях човекът, който го привлече в ЦСКА.

Когато говоря за Стилиян, не мога да подмина и Мартин Петров. Двамата дойдоха на 17 години.

Помня, че единият още нямаше паспорт. Но не мога да кажа кой.

Привличането им дойде в момент, когато всичко в ЦСКА вървеше по спокоен и добър начин.

Отборът бе убедително на първо място в класирането, продължаваше и за купата на България.

Накрая спечелихме и двата турнира.

ЦСКА имаше много силен тим и нормално двете момчета не можеха да играят постоянно.

Но получиха своите мачове, затова двата спечелени трофея са и техни.

Стилиян беше договорен през есента на 1996 година.

Вече играеше в първия тим на Монтана. Виждаше се, че има огромни качества.

Помня, когато с ЦСКА гостувахме на Монтана. Стилиян игра много силно срещу нас.

След мача останахме с баща му, нашия спортен директор Емил Данчев и президента на Монтана да договорим цената.

На фона на днешните пари във футбола може само да се усмихнете, когато я чуете – 10 000 лева.

Журналисти и фенове ми задаваха въпроса за какво са ми Стилиян и Мартин.

Имали сме страхотен отбор, който е най-силният в България.

Казах им, че бъдещето на този отбор са точно двамата Петрови.

И те го доказаха по най-добрия начин.

Когато станахме шампиони, аз ги оставих да играят в финалите на юношеското първенство.

Проблем се получи през есента, когато влязоха в казармата.

Имаше военно първенство и треньорът на армейския тим настояваше да са при него.

Бяха раздвоени.

Играеха по 90 минути в четвъртък във военния отбор, после идваха при мен в ЦСКА.

Ако някога са оставали извън групата, причаната е била точно тази.

Не можеше да играят на всеки два дни.

Факт е, че и на двете места те се изграждаха като личности, създаваха име и авторитет.

Стилиян е един много широкоскроен човек. Знам как мисли и как гледа на играта.

Още като дете беше лидер, който се стреми да се справя във всяка ситуация. Затова и успя да пребори болестта.

Още веднъж ще кажа, че футболът не е професия за Стилиян.

Това е неговото призвание.

Вярвам, че най-нормалното нещо е един ден да поеме и по треньорския път.

Треньорът трябва да има качества.

А Стилиян ги има. Затова няма нищо необичайно, ако продължи по този път.

Защото Стилиян не може без футбола.