Защо всички обичаме Лестър

Преди 14 години Линекер спаси клуба от фалит, днес снимат филми за него

Sportinglife
Sportinglife 09:35 ч., 03 Май 2016
0
3355
GETTY IMAGES

Сутринта на 3 май 2016-а.

Социалните мрежи са пълни със статуси и публикации за Лестър.

За Варди.

За Раниери.

Онлайн изданията се надпреварват в оригиналност като Меси с Роналдо по голове, за да измислят най-доброто заглавие за това чудо на чудесата, което футболът някак успя да ни сервира.

Лестър - шампион.

Но защо фенове на Милан, Юнайтед, Челси и Славия вдигат наздравици и се кефят искрено на това, което стана?

Само защото малкият е победил големите и богати чичковци ли?

Не само - това е история за волята, за мечтите и за доказания факт, че ако искаш нещо достатъчно силно, винаги имаш шанс да го постигнеш.

Да, трябва ти и късмет, трябва и звездите (боговете, ако предпочитате) да те погледнат, но - искай го силно на първо време.

Лестър преди 14 години пулсираше с надеждата да не фалира, защото бе на 2-3 седмици от това.

През 2002-ра клубът почти бе в администрация, но се появи Гари Линекер, който тръгна за футбола от града, и докара консорциум да стабилизира нещата.

Самият Гари, говори се, превел в банкова сметка необходимия минимум от 300 000 лири.

Днес той не признава факта, защото като цяло е представител на един умиращ вид джентълмени в играта (и не само).

Но един от директорите на клуба разкри, че скромничи излишно, преди няколко месеца.

Та Лестър тогава остана над водата.

После забуксува из Чемпиъншип, качи се веднъж в елита, изпадна...

През миналия сезон "лисиците" трябваше да изпаднат - статистиците ги отписаха с дебела черта с маркер:

Никой никога не бе оцелявал в месомелачката на Висшата лига с 16 т. по Коледа.

Е, не отпаднаха.

Направиха рейд за историята през пролетта на 2015-а и се спасиха.

Сложиха за мениджър Раниери, отписан и иронизиран след двете му загуби с Гърция срещу Фарьорските острови.

Дори Линекер - този най-вярващ сред вярващите лестърци, тогава написа в twitter: "Раниери? Наистина ли?".

Клаудио получи задача да стигне 40 точки и да спаси отбора от изпадане.

Вместо това навъртя 77 (и има още два кръга), като стана шампион във втория ден на месец май!

Днес за клуба правят филм.

Холивудска продукция с куп звездни имена в афиша.

Ще я гледаме, ще я харесаме, независимо дали ще вземе награда, например някакъв си "Оскар".

Лентата е спечелила най-важното, още преди да е готова - сърцата ни.

Обичаме Лестър, защото такива истории ни карат да се сещаме какво е запалило искрата в сърцата ни за играта, която е наркотик за милиарди.

Защото в цялата си 132-годишна история този клуб е похарчил по-малко пари, отколкото Луис ван Гаал и Манчестър Юнайтед за последните 24 месеца.

Това е факт.

Преведен на езика на романтиката - Лестър победи логиката и "гравитацията", която тегли трофеите и славата на модерния футбол към парите.

За това - благодарни сме.

И ще викаме тайничко за Лестър покрай подкрепата за любимите ни отбори, докато гледаме футбол.

А това, в общия случай на един истински запалянко, е доживот.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията