Сезонът, който укрепи вярата ни във футбола

С какво този сезон е различен?

Защо след неговия край ще вярваме повече в това, че футболът не е изцяло облепен със стикерите на рекламата и парите?

Има няколко романтични истории, които ни показаха, че играта е истинска, както винаги е била.

Лестър - разбира се, е причина №1.

Няма такава история...

Титла за отбор, който е изтъкан от отхвърлени, евтини, непознати за света, че и за Англия играчи.

Клуб, който едва не фалира, после едва не изпадна, а преди сезона бе сочен като №3 или №4 сред претендентите за потъване в по-долна дивизия.

Позитивната енергия и подкрепата на целия свят за Кръстоносния поход на "лисиците"
към титлата им даде още малко сила, за да прекосят първи финалната линия.

Франческо Тоти.

Той трябваше да е спрял с футбола досега, защото след 4 месеца прави 40 години.

На 40 никой не играе, нали?

Не и в една от топ лигите на света.

Тоти не само играе, а се намеси като Копърфийлд в най-важните моменти от сезона за Рома.

Преглътна, че треньора Спалети го остави извън състава и не си говори с него.

Излезе с декларация, че клубът е по-важен и е готов на всякакви жертви.

Тоти е футболът. Тоти е Рома.

Фернандо Торес.

Каква любовна история е това...!?

Завърна се в един зимен ден на 2015-а, представен пред 45 000 на "Калдерон" без да има мач.

Хлапето се върна при онези, които го боготворят и си го таутират по ръцете.

Един от най-харизматичните футболисти на новия век, без никога да е бил Меси или Роналдо (а не му и трябва), Торес не получи нов договор и му бе заявено ясно - "през лятото ще се мисли за бъдещето ти и не е сигурно, че оставаш".

Нандо не каза и дума, защото той е у дома си.

И влезе в такава форма, че головете и играта у говорят по-добре от всеки подпис.

Торес вкара Атлетико в лудостта да се бори за титлата и трофея в Шампионската лига.

И ще получи договор, бъдете сигурни.

Ще остане до края на кариерата си там, където я започна преди 2 десетилетия.

Атлетик Билбао.

Баските, които са една от основните бетонни подпори на футбола в модерния му вариант, разплакаха всички с отношението към Паоло Малдини преди няколко дни.

Малдини не е техен, той е италианец.

Но Билбао го награди, защото е по душа един от тези, за които клуб, емблема и чест значат всичко.

Атлетик не купува играчи отвън.

И оцелява като някакъв оазис на лоялност, вяра и денонощна упорита работа.

Това е любов към футбола и уважение към играта.

И накрая - без българският футбол да има много общо със споменатите по-горе примери, не можем да подминем и неговият принос.

ЦСКА отиде в трета дивизия при момчета с бирени коремчета и квартални отбори, като мнозина сочеха това за края на пътя пред клуба.

Този вариант още не е изключен, защото лятото е пълно с неясноти за отбора с най-много трофеи у нас.

Но едно е сигурно - ЦСКА на финал за Купата на България от "В" група е история, която си заслужава да бъде разказвана.

Напук на общата сивота и предвидимост на всичко в родния футбол.