Една луда нощ в Лисабон

Разказ за Десетата от първо лице

Дон Флорентино 08:35 ч., 07 Май 2016
0
1696
GETTY IMAGES

Sportinglife публикува оригинален разказ на очевидец и емоцията от Десетата купа на шампионите, спечелена пред очите му от Реал Мадрид през 2014-а.

Правим го 20-ина дни преди повторението на финала в турнира между Реал и Атлетико, но този път в Милано.

Авторът, който - както се разбира от следващите редове - е влюбен в кралското бяло на Реал, си избра псевдонима Дон Флорентино.

24 май 2014 г., Лисабон.

Започваше да тече 93-та минута от финала между Реал и Атлетико в Шампионската лига.

Над "Да Луш” за пореден път проехтя “Sí, se puede”(от исп. - “Да, възможно е”), но дори тези фенове на Реал, които го крещяха (сред тях бях и аз самият), не вярваха, че чудото е възможно.

В такива моменти емоцията изпива и последната капка разум от главата на човек и той е готов на всичко, за да обърне късмета в своя полза.

В моя случай беше нещо адски глупаво, налудничаво дори.

Технически погледнато, имам имен ден и на 11-и, и на 24 май. Но никога не съм празнувал на втората дата.

Тогава обаче си казах: “Ако сега изравним, ще празнувам имен ден и на 24 май до края на живота си.”

В този момент Реал спечели корнер, Модрич го изпълни, Рамос скочи и... 

24 май 2014 г. се оказа един от най-щастливите дни в живота ми.

Пристигнах в Лисабон ден преди финала.

Настаних се в къща за гости на 15-ина километра от града (в деня на финала нощувките в лисабонските хотели вървяха по 1500 евро) и там се запознах с трима испанци.

Баща, син и внук.

Казаха, че са на екскурзия по съседски, но понеже не споменаха нищо за мача, реших, че не се вълнуват от футбол и няма какво да ги отегчавам с разговори за Реал.

Колко учуден само останах, когато на сутринта се засякохме в кухнята на къщата – аз, облечен с бялата фланелка, а те тримцата – с екипи на Атлетико.

Оказа се, че бяха три поколения фенове на Атлети.

Засмяхме се гузно, пожелахме си успех, без да го мислим искрено, и потеглихме към Лисабон – те щяха да гледат мача в някой претъпкан бар, а аз – на стадиона.

Това, че имах билет, и то оригинален, и то осигурен още от България, си беше едно малко футболно чудо.

И като казвам “чудо", имам точно това предвид, защото съм се сблъсквал с най-тъмната страна на черната футболна борса.

През 2011 г. реших да си търся билет на черно за финала за Купата на краля между Барса и Реал във Валенсия.

Десетина минути преди началото на мача си купих един за 300 евро, който се оказа… фалшив.

Когато не ме пуснаха на стадиона, наистина ми се искаше земята да се отвори и да ме погълне.

И то не толкова заради изгубените пари, а защото нямаше да гледам Класикото на живо.

Добре, че поне бихме тогава...

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията