Пет години под меча на Разград

Пет години.

Пет дълги сезона футбол, в които А група се подчинява на Лудогорец.

В събота вечер Разград ще стане отново шампион, а дори и да не го направи - ще стане до няколко дни.

Развръзката бе толкова сигурна още от миналото лято, че вероятно в нея са се съмнявали само най-запалените левскари, на които твърде голямата страст към тима пречи да видят обективно нещата.

Титлата на Лудогорец бе очаквана като поредно парче магистрала или като допинг скандал в щангите.

Знаеш, че ще се случи.

Та това злато ще е пето поредно за отбора от Разград, който до зимата на 2011-а бе напълно незачитан като фактор в родния футбол.

Един отбор от затънтено крайче на родината, който понякога влизал в Б група в историята си, дал няколко нелоши играчи, без някога да е привличал внимание върху себе си.

Лудогорец даже и Лестър не е, защото изобщо го нямаше на картата.

Но го надмина.

Защото петте титли поред ще са най-сериозното постижение в българския футбол от над половин век.

ЦДНА нарежда 9 между 1954-а и 1962 г.

От тогава никой не е успявал да направи повече от 4 последователни първи места.

Дори ЦСКА, удрял здраво еврошампиони със златния си тим от началото на 80-те.

Дори Левски от първите години на новия век с парите на Мтел и доминацията си на терена.

Дори "сините" на Стоилов, влезли в Шампионската лига.

Никой.

Титлата на Лудогорец чертае години на доминация, която ще спре едва, когато... Разград реши.

Защото пет поредни вече е нещо много солидно.

Не са две - както го е правил 2 пъти в историята си Литекс.

Не е онази от 1996-а на Славия, която не бе затвърдена нито със стабилно евроучастие, нито с нови трофеи.

Не е и златото на Локо (Пд) от 2004-а.

Това е ботуш, който мачка поголовно футбола и го оставя без конкуренция.

И това не е негативна оценка, а заключение, облечено в реализъм и респект.

Лудогорец е толкова безспорен №1, че вероятно от лятото няма да се приемат залози за шестата му поредна титла.

За петте сезона зелено иго видяхме доста класни играчи, събрани в Разград.

И нов стадион - съвсем нелош за родните стандарти, построен от нищото.

Видяхме Шампионска лига с Реал и Ливърпул, докарани в София.

Гледахме чудесата на Моци срещу Стяуа, влезли в световните новини.

Видяхме как бизнес модел става успешен в родния футбол, което не е правено в такива мащаби преди това.

Видяхме и доста грозни неща, като последователна политика на съдийска подкрепа за Разград, особено в първите 3 сезона на титли.

Както и конфузно държавно подмазване, събрало на откриването на трибуна "Моци" повече министри  от парад на 6 май.

Както и самият Моци, превърнал се в символ на безнаказаност по родните терени с прояви.

Или пък кичозните изблици с орлицата, с пеене на химна на стадиона и др.

Да не говорим за откровената политика на "хранене" на определени медии за лъскане на имидж.

Все неща, никак не чужди на родната действителност.

Но в интерес на истината - повечето преболедувани и оставени в миналото.

Видяхме обаче страшно много добър футбол, драматични мачове и големи вечери, особено в Европа.

Бой на грандовете, какъвто даже Литекс не е нанасял в най-силните си години.

И прибиране на трофеите без жалост.

А и изграждане на гръбнак на националния тим пак от играчи на този отбор, защото в него наред с чуждестранните звезди, играят и доста българи.

Лудогорец е явление, с всичките му позитивни страни и примери за останалите, при цялата му странна постановка и локация, както и дори с негативните нюанси, маркирани по-горе.

Това е клуб, който повече не бива да бъде подценяван.

Защото да пишеш история означава да променяш цели глави от статистиките, книгите и аналите - а именно това прави Разград.

Харесван или мразен, презиран и подложен на всякакви опити за иронизиране или омаловажаване на успеха му, Лудогорец написа едра глава в историята.

А докога ще продължи игото му?

Кой знае...

Като се вижда състоянието на конкурентите, може 5 да стане 10...