10 000 благодарности за една легенда

Няма голям смисъл да се упражняваме в сложни изречения или търсене на епитети.

Беше една приятна и емоционална вечер, като дори не беше тъжно.

Да, Владо Николов слиза от сцената и няма повече да забива гръмовно с номер 11 на гърба на българската фланелка, но ... C` est la vie.

Така казват във Франция, където Владо е не по-малка звезда от България.

Близо 10 000 изпълниха голяма част от трибуните на "Арена Армеец" и изпратиха със знамена, песни и транспаранти една легенда.

Николов - пренесъл като през мост поне два големи национални тима, като бе част от две славни поколения, си отиде с подобаващи фанфари.

На терена и край него се появиха личности като Алекно, Гърбич, Христо Златанов, Плачи, Волков...

Ганев, Кьосев и Тонев - триото от времената, когато Владо бе млад и надъхан в играта, също бе в залата.

Най-хубавото бе, че въпреки никак не ниските цени на билетите, феновете бяха там.

Те оцениха кой заслужава тяхното внимание и последни аплаузи за една дълга кариера.

Владо показа и в бенефиса, че е голям - 50 000 лева от приходите отиват за благотворителност.

Колко много добри дела свърши той на игрището, а и продължава да върши извън него - опитва да спаси родния си волейболен Левски.

"Стана това, което исках да се получи - каза героят на вечерта, герой и на много други такива вечери в далеч по-напечени мачове. -

Виждате ме като самоуверен човек, защото ме гледате само на игрището.

Сега, когато говоря пред толкова хора, нещо ме стисна за гърлото..."

Владо се разплака, както и немалко хора на трибуните.

А не бива - спомените за играта му, победите и емоциите, с които ни дари с националния екип, трябва да носят усмивки.