ЦСКА се раздели на "те" и "ние" в най-важния си час

Една година е много време в живота на човек.

И на един футболен клуб...

Преди година (кажи-речи) Spotinglife.bg написа, че ЦСКА се разцепва поне на две, като главните кандидати са Божков и Ганчев.

Предвидихме трусове, разединение сред феновете на лагери, подклаждани от насочени медийни публикации от "клубове по интереси", близки до бизнесмените.

За година нещата не са се променили много.

Статията ЦСКА vs ЦСКА е актуална и днес - можете сами да се уверите.

Отново Божков изниква отнякъде, когато се заговори за "оздравяване" - ах, какво любима медийна дума, редом с "припознаване", "наследяване" и други, далеч не футболни термини.

Ганчев пък няма нужда да никне, той вече година неприкрито е зад ЦСКА, като дори се появи на 2-3 мача в ложите.

Но юридическите казуси продължават да висят над клуба, който е близо до правата линия на екрана.

Съвсем сериозно - опасността ЦСКА да изчезне и да се налага да бъде създаван отново никак не е малка.

На клуба в този му вид е нужно едно чукване с чукчето в съда, едно решение, една грешна стъпка от администриращите го.

И в този най-важен от всички моменти за 68 години история на ЦСКА, цесекарите са истерично раздвоени.

Разтроени. Разчетворени.

Направо са си разчекнати в незнание, манипулиране, облъчване и друга нездрава среда около отбора им.

Социалните мрежи и медиите са оръжието на тази война за влияние в "червената общност".

Те. Ние. Взаимни обиди. Сякаш са привърженици на различни отбори.

Лагерите наглед са само два - на Ганчев и Божков, но не се заблуждавайте.

Интересите са много по-тлъсти.

Тук е замесено името на финансовия министър, изготвил митичния план за оздравяване на нещо, което не може да се оздрави.

На премиера, който неведнъж през годините издава директни заповеди (такъв си му е стилът, даже понякога става и по телефона) да бъде спасен балансът на футбола.

С други думи - "закрепете там ЦСКА-то, та да ни е мирно селото", перифразираме, но не сме далеч до точния изказ, обзалагаме се.

И имаме кръг от хора, които се появяват и скриват, показвайки само върховете на обувките си като декларация за интерес около ЦСКА.

Всъщност, единствените, които наистина губят сън за съдбата на трите звезди, са хората, които напълниха стадиона за реванша с Берое.

Тези, които изкупиха към 35 000 билета за финала с Монтана.

Онези, които подкрепят цял сезон във В група отбора си, независимо от конфузното му състояние.

Само на тях можем да вярваме истински, че им пука за ЦСКА.

На синдик Милева, прокурор Х или съдия Y, както и на стотиците, чакащи суми и сумички от огромните дългове, вяра в искрената им загриженост за съдбата на клуба, нямайте.

Те си имат своята гледна точка.

Никой не може да ги вини за това, но в никакъв случай тя не припокрива тази, която може да чертае някакво бъдеще за клуба.

ЦСКА дотук за година не е мръднал наникъде - пак си е там, в неяснотата и между Ганчев и Божков.

И не е трудно да се досетим, че изборът между тях е за "по-малкото зло".

Това не е изненада - в това състояние, до което е докаран ЦСКА, добро не го чака в близко бъдеще.

Просто не бива да се избира онова хапче (асоциация с "Матрицата"), което ще приспи в будна кома клуба и привържениците му завинаги.