Дъщерята на Трифон: Поклон пред вас!

Дъщерята на Трифон Иванов - Галина, написа във facebook трогателна благодарност и своя поглед за емоционалните мигове по време на бенефиса на Христо Стоичков.

Камата извика на терена внука на покойния си съотборник - Краси, както и Галина, и сестра и Дая, за да окаже почит на Трифон.

Гледката разплака стадиона, а с думите си в социалните мрежи същото направи и дъщерята на големия защитник, който си отиде на 50 години през февруари.

Ето какво написа Галина Иванова, без редакторска намеса:

Очаквах го до последно ...представях си как ще го видя отново в екипа ..отново на терена...изричаха името му докато преминавахме измежду охранителите.

По пътя говорихме как ще се държим за ръка ...как няма да плачем ...как ще се снимаме с всичките ..ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните!

Когато стъпихме до съблекалните ...тя замълча...аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите - едни тичаха за якета други запечатваха в селфита онова звездно настроение..трети подскачаха загрявайки.. смееха се..

Ицо минеше ли всеки го закачаше...сякаш никога не се бяха разделяли...все едно вчера се бяха върнали от Щатите...

Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от "нашите"...което пълнеше очите ми със сълзи...очаквах тати!!!

Те не тръгваха ...дъжда ли ...сигнал от организаторите ли ...програмата ли ...нещо чакаха и те !

Ицо извика и бутонките зачукаха по стъпалата...

Тогава нещо ме сряза зверски...разбрах че излизат ...тати все още го нямаше...!

Сестричката ми беше клекнала до мен ...мина момченце със фланелка номер 3 ...качиха ни по тунела...

Чувах само "Трифон Иванооооооов" дъжда биеше със някаква страшна сила ...видях на големия екран снимка на тати и надпис 1965-2016....

Тогава разбрах, че той няма да дойде ....колкото и да го очаквам!!!

Дая излезе ....гледах само очите и който криеше под шапката си ...знаех, че идва и моя ред ...не знам как излязох...не знам какво чувах...държах погледа си надолу, колкото и да вдигах главата си ...

Ицо ме дръпна назад за да ми покаже всеки един от вас...обърна ме ...навсякъде виждах прави хора...дъждобрани и пляскащи ръце ....тогава разбрах че него го няма НО аз съм там...

И си казах....докато сърцето ми бие ....аз ще напомням за него ...докато в кръвта ми тече Трифон Иванов аз ще разказвам ..ще пиша...ще създавам!

Аз Галина Трифонова Иванова ще посветя съществуването си на неговото отсъствие...

Взех фланелката ... Догледахме мача... И се прибрахме...

"Благодаря ви" е ...слабо казано ...мека дума...недостатъчна...частичка от онова което искам да ви кажа...хилядна от онова което ми подарихте в онзи миг!

Поклон пред вас