Стоичков: Беше ми тежко, но трябваше да си спомним Трифон и Йохан

Христо Стоичков даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+ часове след бенефисния мач "50 години номер 8", за който дълго ще се говори.

- Христо, как се чувстваш? Емоциите са големи, не си спал.

- Искам да благодаря на всички хора.

За мен беше чест, отговорност, неизживяно детство. Да видиш толкова много хора на стадиона в такова време...

Само мога да им кажа едно голямо благодаря. Адмирации към тях.

Показаха още един път пред света, че нашата нация не се предава пред никого и пред нищо.

- Не можа и природата да ни победи. Никой не напусна стадиона.

- Няма такова нещо. Феноменът футбол няма побеждаване.

Хората го доказаха с обичта, с аплодисментите към всички мои колеги, които бяха на терена.

В лошото време нито един човек не мръдна. Даже аз по едно време си викам, че няма да излизам, а ще се прибера за малко вътре.

Видях обич към моите колеги, към мен, която в годините може би прерасна в това голямо уважение.

Когато бях футболист и в националния отбор, и в ЦСКА, и в „Барселона“, и в „Парма“, и в Япония, и в Америка. Тези неща в годините се усъвършенстват.

Милион пъти съм казал, че без тяхната подкрепа ние никога нямаше да постигнем тези резултати.

Да, имали сме качества, но в трудните моменти, когато трябваше да ни подкрепят, когато отборът трябваше да бъде вдигнат, те бяха първите, които застанаха на барикадата.

Те вдигаха духа на отбора.

Затова искам най-сърдечно да благодаря за това, което преживях в петък.

Едва ли някога ще се повтори в България.

- Никога не си плакал толкова на терена...

- Беше ми тежко. Празника го направих заради хората, а не заради Христо Стоичков.

Вече направихме един такъв мач в Барселона, когато се отказах.

Сега беше мое задължение към държавата, към тези хора, за да могат да видят толкова много звезди на едно място.

Докарахме световни шампиони, европейски, „златни“ обувки, „златни“ топки. 20 май беше много специален ден за мен.

В последните няколко месеца загубих двама от най-големите ми и най-верни приятели. Каквото и да говорим оттук нататък за Трифон, той ще си остане вътре в мен.

Нямаше сила в света, която да ме спре, да не спра в третата минута мача и никой повече да не облече неговата фланелка. Няма шанс!

Просто той остава завинаги! С фланелките, които дадох на неговите деца, той остава чист, защото никой нямаше да играе с тези екипи.

Естествено при положение, че Йохан ми е бил толкова години треньор и до последните няколко дни бях с него, преди да ни остави...

Това са двама човека, които ме напуснаха. Те никога повече няма да се върнат.

В съзнанието ще бъдат, ще гледам видео, ще си спомняме неща за тях.

Животът е такъв - продължаваме. Трябва да се сещаме.

На мача трябваше да го напомня като мой дълг, като мое задължение и да покажа голямо уважение към тези хора.