Да се разболееш от "оздравявания"

ЦСКА в А група.

ЦСКА в Б група.

ЦСКА някъде си, оздравен, боледуващ или почти несъществуващ.

Ако четеш детайлно всичко, което излиза по темата в печатните, онлайн и електронни медии, направо лудваш.

Забравяш в края на всеки ден защо си почнал да се информираш, за кой клуб иде реч и с какви фланелки играеше отборът му.

Гриша Ганчев настъпва към А група и очевидните сигнали са, че новото дружество със старо име ще е в елита.

Васил Божков се явява като някакъв призрак под белия чаршаф (сетете се за немите филми), когото току избутат в стаята, за да плаши и разсейва присъстващите.

Синдик Дора Милева (точно така - лицето, което е назначено да бъде безпристрастно) откровено си лобира за вариант с Божков (или по-точно - анти Ганчев), говори вече за взимане на лиценз, за футбол...

А допреди няколко месеца обясняваше, че е там да си свърши работата и нищо не разбира от играта.

Трима души в една лодка, както е написал Джеръм Джеръм.

Тук са трима (поне) в пробитото корито на ЦСКА, но броим и синдика.

Феновете се разделиха и пишат декларации, карат се из социалните мрежи, забравят приятелство и ръсят ругатни.

Дотам ги докараха.

Думата "оздравяване" ги разболя, по ирония на съдбата и напук на логиката на хубавия ни български език.

Да видим докъде ще се стигне, може би до "възраждане", "възкръсване" или пък пълно умъртвяване.

Тогава може и да мирясат всички страни, но спокойствието им пък да е краят на клуба, който уж всички много обичат.