Голямото отмъщение на Малкия Генерал

През есента на 1979-а Вилфрид ван Мюр спокойно приемаше приятели - вече клиенти - в кафенето си в Хесалт.

Спокойно място, печеливш бизнес и с репутация на точен и честен човек.

По това време Ван Мюр не изглеждаше точно като професионален спортист - висок 1,68 (това не се бе променило), на 34 години, но с оплешивяла глава, даващо му вид поне на 40-годишен, с леко издадено напред коремче.

Е, Вилфрид все още играеше по това време в първа дивизия на Белгия, но за мъничкия Берлинген, без особени амбиции.

Назад във времето бяха останали времената, когато бе спечелил 3 пъти наградата за футболист номер едно на страната.

Тогава дойде предложението...

Но - да започнем по реда на събитията в тази история, напомняща филм със сценарий от Холивуд.

Вилфрид се ражда през 1945-а в малкия Беверен, където германците нанасят едни от най-страшните бомбардировки по време на

Втората световна война.

Сестра му е убита в тях, съвсем мъничка - Ван Мюр никога не я е виждал.

Расте в родния град, но го виждат скаути на Антверп.

И той тръгва към този клуб, зарязвайки всичко у дома.

Още на 21 години е наричан Малкия Генерал, вече утвърден полузащитник, който е пълен с енергия, влиза смело в единоборствата и е роден за лидер.

В един момент го сравняват с най-добрите млади играчи на 70-те - Румениге, Шустер, Платини...

Отказва няколко предложения от Бундеслигата, като Байерн е най-настоятелен.

Не може да играе в Германия - няма начин след това, което немците причиняват на Беверен и семейството му.

Отива в Стандард Лиеж на 23 години и остава 8 сезона в клуба, като печели три титли и три пъти е №1 в страната индивидуално.

Тогава идва катастрофата.

Белгия среща Италия за място във финалната четворка на Евро 72, а първата среща в Милано завършва 0:0.

В реванша Ван Мюр вкарва победния гол, но не успява да празнува класирането с "червените дяволи" - по това време е в болница за тежка операция.

Ужасяващо влизане на Марио Бертини чупи крака му на три места и лекарите са почти сигурни - той никога повече няма да играе футбол.

Бавно, бавно се възстановява.

Но 3 години по-късно Стандард и Белгия вече не го намират за нужен, според тях травмата е отнела много от силата му.

Преминава в Берлинген, където всяка година се бори здраво отбора да не изпадне.