Франция пак намери своя Костадинов

Първо беше ракетата му с левия крак, повалила румънската нация.

89-а минута на "Стад дьо Франс".

Тогава Димитри Пайе се разплака, отприщвайки цялото напрежение на това да не знае до последно дали ще е в състава на Франция за Евро 2016.

Най-силният играч на домакините, а вероятно и на турнира дотук, го направи отново и във втория двубой.

Не бе чак толкова драматично като за 2:1 над коравите румънци.

На "Велодром" в Марсилия, където е обожаван, Пайе вкара за 2:0 срещу Албания с десния крак, този път дълбоко в добавеното време.

От следващия мач на французите залог "Последен голмайстор в мача" вероятно ще бъде блокиран.

Димитри е нещо като Костадинов, като молим за извинение френската нация, че използваме точно този човек за сравнение.

"Парк де пренс", 17 ноември, Емил...

Помните, нали?

44-та секунда на 90-та минута.

Направо ги уби.

Франузите изминаха дълъг път от тогава, станаха веднъж световни и веднъж европейски шампиони, играха още един финал на Мондиал, загубен с дузпи.

Научиха много уроци, а един от тях се оказа - Не се отказвай до последно, помни Костадинов!

Късните голове станаха патент - само си спомнете световната титла от 1998-а.

Победен гол на Лоран Блан срещу Парагвай току преди края на продълженията в осминафинала.

Той свали напрежението и даде сили за похода за титлата.

Онова попадение на Вилтор във втората минута от добавеното време на финала на Евро 2000, докарало мача до продължения.

После - титла.

Както и - макар и нередовен заради скандалната игра на Анри, победен късен гол на Вилям Галас срещу Ейре, пратил тима на Мондиал 2010 в баража.

Сега е Пайе - един нов френски Костадинов.

Уроците на историята трябва да се учат, па макар и през сълзи.

Да повдигаме ли въпроса ние кой футболен урок сме научили за две десетилетия?