Какво му е на Кристиано?

През сезон 2009-2010 г., негов първи в Реал, Кристиано е дриблирал средно по 6,2 пъти на мач (179 общо).

През 2012-2013 г. числата са 3,6 и 124 съответно.

А за миналата кампания в Примера - 3,1 дрибъла на двубой, 110 общо.

Нормално.

"Превръщам се в играч за наказателното поле - сам констатира в интервю за списание "World Soccer" през ноември миналата година. -

А искам да играя като крило, там е силата ми."

Е, тук ли е проблемът?

Яйцето не влиза в квадратна дупка?

Промяната у Роналдо се отрази и на отбора, като селекционерът Фернандо Сантуш измени на схемата на игра и изостави 4-3-3, за да прибегне до традиционната 4-4-2.

Проблемът?

На върха на атаката играят две крила - Кристиано и Нани.

"Нищо, това му дава свобода - казва Алваренга. - Той не върши дефанзивна работа, както би било ако е флангови атакуващ играч на 4-3-3.

Сега е нападател, но има свобода да ходи където иска по фронта на атаката.

Без обаче да тича и да гони съперници в дефанзивен план."

А достатъчно добри ли са съотборниците му?

Този въпрос често е задаван през годините, подобно на същото питане за Златан Ибахимович и шведите.

Португалия с Роналдо има финал и полуфинал на европейско, както и полуфинал на световно.

Тоест - отбор не само от един играч и с потенциал за топ 4 на голям турнир.

Така че тук съмнения няма.

Проблем се очертава, че от 8 години насам на големите форуми Португалия трудно вкарва по повече от един гол на мач.

И основният източник на попадения, съвсем обяснимо, е номер 7.

Така той не просто трябва да е най-добрият на терена, но и да донася успеха с последния удар.

Това вече може да е твърде голяма отговорност, въпреки че Роналдо я носи от няколко години.