От две крачки до титлата на "Уимбълдън" до прочетена книга

Преди две години по това време всички у нас говореха за тенис. В рамките на 6 месеца Григор Димитров спечели три титли на различни настилки и влезе на "Уимбълдън" във върхова форма и като шампион от силния турнир в Куинс.

Приказката за нашия продължи с първи (и оказал се единствен до момента) полуфинал в Големия шлем, където бе спрян в оспорван мач от бъдещия шампион Новак Джокович.

Гришо бе натрупал такова самочувствие, че преди срещата със сърбина заяви, че му остават "две крачки до титлата".

Смело, но пък не и нереално с оглед на това, което показваше.

Чудото не стана, но Димитров изигра изключителен мач и след като бе изравнил сетовете на 1:1, загуби драматично след два тайбрека в третата и четвъртата част.

Но вместо триумфът през първата половина на 2014-а да катапултира нашия в друга орбита, започна главоломно пропадане, за което сме писали неведнъж.

Проблемите от психологическо естество сринаха Григор от тенисист с изящен стил до твърде обикновен и предвидим състезател, който не е способен да притиска най-добрите, както го правеше преди.

Вярвате или не - за близо десетилетие при професионалистите Димитров има скромните 11 победи срещу представители на топ 10. Загубите му пък са 42...

За да е по-нагледен примерът, само през този сезон 3 години по-младият от Григор Доминик Тийм има 4 успеха от 10 мача срещу владетелите на "десетката".

Ако продължава в същия дух, още през 2016-а австриецът може да доближи Григор по този доста съществен и красноречив показател.

А истината е проста - не можеш да мечтаеш да си в топ 10, ако не печелиш срещу лидерите.

Но какъв ти топ 10?

Григор вече е 39-ти в ранглистата и влиза на Уимбълдън като непоставен.

Жребият бе благосклонен към него и на старта започва срещу квалификант, но при евентуална победа го очаква вероятно Жил Симон, а след това се подреждат Монфис, Федерер...

В сегашното състояние на нашия всяка победа ще е събитие и осминафинал с швейцареца изглежда като научна фантастика, но кой знае.

Сякаш се уморихме да изпращаме Димитров с голямата торба на всеки турнир и е време да погледнем по-реално на нещата.

Докато не се отърве от примиренчеството си, не можем да очакваме промяна. И ще продължава да е същата "прочетена книга" за съперниците си.

А беше само на две крачки...