Шави: Поглед в главата на един футболен гений
Легендарният татко на "тики-така" за Рийкард, Гуардиола и английските фенове
След 17 сезона и 28 трофея, Шави заслужено си почива.
Не, не - не е спрял да тренира и да играе, но го прави в Катар.
Списание FourFourTwo го кани на среща в хотел "Торч" в Доха, пътува към 5 хиляди километра за събитието, но си заслужава.
"Полупенсионер съм - усмихва се. - Но следя всичко в европейския футбол."
Не се и съмняваме.
Xavi: "#ITA are the worst team that #ESP could play. They like to battle, and Spain has always feared Italy." pic.twitter.com/riGTuJknww
— Squawka News (@SquawkaNews) 25 June 2016
"Лестър? Великолепни са. Компактни, имат и много талант - например Марез.
Джейми Варди е светкавица, а Канте е феномен в средата на терена."
Стига толкова по тази тема, да се върнем към началото на историята за един човек, без който Барселона и Испания нямаше да имат футболната визитка, на която се радват днес.
"Майка ми Мария Мерсе и татко ми Жоаким се срещнали по време на една традиционна за Каталуня игра на футбол на маса (нещо като джаги) в бара на нейните родители. Това е било в началото на 70-те години.
У дома всички винаги са били луди по футбола.
С братята ми събирахме стикери и снимки, особено около световните първенства.
На пет ме заведоха за първи път на "Камп ноу", беше на един късен вечерен мач.
Спомням си и до днес как изпаднах в делириум, когато видях терена, зелената трева."
Оскар и Алекс са по-големите му братя.
Сестра му Ариадна също е по-възрастна.
Те растат на улица "Карер де Галилеу", една от най-дългите в Тераса.
Това е нещо като предградие на Барселона, на около 45 минути от центъра.
Няма ден, в който тримата братя да не играят футбол.
"Един ден татко ми каза - защо седиш толкова далеч от нападателите, иди напред и вкарвай голове. Аз му отвърнах - няма да има кой да помага на защитата и вратаря.
Днес се шегуваме, че още тогава съм мислел тактически за играта.
Татко е бил професионален играч за Тераса и Сабадел, а по-късно и треньор.
Спомням си, че на мачовете на местния тим седяхме с него и обсъждахме съставите - защо играе този, който е средно ниво, а не онзи, който е отличен!
Това беше животът ми - футбол.
Гледах хиляди мачове.
В Каталуня вървеше едно предаване в понеделник вечер, където даваха обзори от кръга в Англия.
Голове, голове.
Най-големият беше Мат льо Тисие. Уникален!
Пум - в горния ъгъл.
Пам - с прехвърляне с единия крак над защитника и воле с другия.
С татко и братята ми си говорехме - този е невероятен! И не отива в голям клуб, седи си в Саутхемптън.
Цялото семейство бяхме големи фенове на Льо Тисие.
Не беше само той, обожавах английския футбол.
0 коментара