Шави: Поглед в главата на един футболен гений

Легендарният татко на "тики-така" за Рийкард, Гуардиола и английските фенове

Sportinglife
Sportinglife 16:50 ч., 28 Юни 2016
0
10856
GETTY IMAGES

След 17 сезона и 28 трофея, Шави заслужено си почива.

Не, не - не е спрял да тренира и да играе, но го прави в Катар.

Списание FourFourTwo го кани на среща в хотел "Торч" в Доха, пътува към 5 хиляди километра за събитието, но си заслужава.

"Полупенсионер съм - усмихва се. - Но следя всичко в европейския футбол."

Не се и съмняваме.

"Лестър? Великолепни са. Компактни, имат и много талант - например Марез.

Джейми Варди е светкавица, а Канте е феномен в средата на терена."

Стига толкова по тази тема, да се върнем към началото на историята за един човек, без който Барселона и Испания нямаше да имат футболната визитка, на която се радват днес.

"Майка ми Мария Мерсе и татко ми Жоаким се срещнали по време на една традиционна за Каталуня игра на футбол на маса (нещо като джаги) в бара на нейните родители. Това е било в началото на 70-те години.

У дома всички винаги са били луди по футбола.

С братята ми събирахме стикери и снимки, особено около световните първенства.

На пет ме заведоха за първи път на "Камп ноу", беше на един късен вечерен мач.

Спомням си и до днес как изпаднах в делириум, когато видях терена, зелената трева."

Оскар и Алекс са по-големите му братя.

Сестра му Ариадна също е по-възрастна.

Те растат на улица "Карер де Галилеу", една от най-дългите в Тераса.

Това е нещо като предградие на Барселона, на около 45 минути от центъра.

Няма ден, в който тримата братя да не играят футбол.

"Един ден татко ми каза - защо седиш толкова далеч от нападателите, иди напред и вкарвай голове. Аз му отвърнах - няма да има кой да помага на защитата и вратаря.

Днес се шегуваме, че още тогава съм мислел тактически за играта.

Татко е бил професионален играч за Тераса и Сабадел, а по-късно и треньор.

Спомням си, че на мачовете на местния тим седяхме с него и обсъждахме съставите - защо играе този, който е средно ниво, а не онзи, който е отличен!

Това беше животът ми - футбол.

Гледах хиляди мачове.

В Каталуня вървеше едно предаване в понеделник вечер, където даваха обзори от кръга в Англия.

Голове, голове.

Най-големият беше Мат льо Тисие. Уникален!

Пум - в горния ъгъл.

Пам - с прехвърляне с единия крак над защитника и воле с другия.

С татко и братята ми си говорехме - този е невероятен! И не отива в голям клуб, седи си в Саутхемптън.

Цялото семейство бяхме големи фенове на Льо Тисие.

Не беше само той, обожавах английския футбол.

Източник: FourFourTwo

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията