Как хобито стана бизнес

„С футбола се захванах като хоби, но ето, че Лудогорец се превърна в бизнес”, каза в интервю за БНТ Кирил Домусчиев.

Само за последните 6 месеца клубът му заработи „футболни пари” около 28 милиона лева, а ако прибавим и миналия европейски пробив до осминафинал в Лига Европа, калкулацията сигурно удря 40 милиона.

При бюджет на тима от Разград около 10 милиона евро на година...

Как се стигна до там у нас да има печеливш футболен клуб?

С какво този проект е различен от тези в Ловеч, Пловдив, София?

В прав текст

Лудогорец тръгна със стратегия, а не с футболен глад и амбиция, не със запалянковщина и оплитане в родните игра на футбола

Tweeeet me!

Пак думи на боса от Разград: „Решихме да подходим не както ме съветваха футболни хора, а както управляваме фирмите от бизнеса ни”.

Ето тук е разликата – Лудогорец тръгна със стратегия, а не с футболен глад и амбиция, не със запалянковщина и оплитане в родните игра на футбола.

Това бе ход, който можеше да донесе и обратен ефект.

Но с малко късмет, със силно лоби в БФС и сериозна инвестиция, Лудогорец стигна там, където е днес.

Вероятните пари, наляти в клуба до момента са не повече от спечелените. Това само по себе си е позитивен резултат и оправдава появата на клуба.

Домусчиев не заложи на един куп „деятели”, мениджъри и масовка в организацията.

Той нае треньорски екип от хора, на които им се работи, без да се търси познато име и такова, което е обвързано с мениджъри и интереси.

Страничните фактори

Медийният комфорт, както и очевидното лоби на Лудогорец в родния футбол дава допълнително спокойствие на и без това най-силния отбор у нас.

Ясно е, че това са необходими „подправки” в родните реалности – особено при натоварен цикъл с европейски мачове. Разград придоби опит в трикове като стимулиране на трети отбори срещу преките съперници (така бяха спечелени първите две титли – с пари за Миньор и Славия срещу ЦСКА и Левски).

Определено има и съдийски толеранс към клуба повече, отколкото към конкурентите му.

Но да се каже, че това е основната причина Лудогорец да печели, е все едно да твърдиш, че Шакийл О`Нийл е звезда в баскетбола, защото е висок.

Той и 3,50 метра да беше висок, нямаше да стане звезда, ако не бе сръчен в ръцете и добър с топката.

Строи скромен спортно-технически щаб с Методи Томанов начело на скаутското звено, но и с бюджет – хората обикалят спокойно да търсят точните играчи.

И начело на всичко това седи един човек – решенията се взимат централно, след консултация с Томанов или треньора, но винаги от боса.

Вложените пари бяха разпределени сравнително разумно в модерни условия – на стадиона, в тренировъчната база и центъра за възстановяване и подготовка с фитнеси и всички необходими зали.

Взетите играчи (в повечето случаи) не бяха скъпи, но получават страхотни за България заплати, а и най-вече – бонуси за свършена работа, което ги мотивира допълнително.

Когато клубът подхожда професионално, това заразява и играчите с подобен тип отношение.

За първите 2 години имаше колебания около състава и ядрото на отбора, но веднъж сглобен, той е неделим. Инвестицията не излезе скъпо, защото Лудогорец направи европробиви.

Но ако успехите не бяха дошли толкова бързо, щеше да се наложи да има трансфери и навън, за да се балансират счетоводните книжа.

Схемата сработи и вложените немалко пари намериха възвращаемост.

Разликата с проекта Литекс например е, че след един-два неуспеха Гриша Ганчев се разочароваше и разпродаваше отбора, за да се амбицира пак след 2-3 месеца да прави нов.

Пример – отпадането от Видзев с дузпи в Шампионската лига, след което дойде и преимунаване временно на клуба с махане на „Литекс” от емблемата. Толкова разочарован и под влияние на емоции бе босът на Ловеч тогава.

В прав текст

Лудогорец избегна най-голямата грешка – търсенето на бързи резултати и разочарованието от липсата на такива

Tweeeet me!

Лудогорец избегна най-голямата грешка – търсенето на бързи резултати и разочарованието от липсата на такива.

Изтърпя тежки моменти – преди да бъде спечелена първата титла отборът навъртя 3 загуби и бе на път да махне Ивайло Петев.

Но го остави, както и не посегна към чистка на играчи.

Има и последователност в селектирането – първоначално натрупване на количество, последвано от прибавяне на качество и „финна настройка”.

За първите 2 и половина години от съществуването си Лудогорец привлече над 45 футболисти, от които 29 чужденци. За последните 18 месеца взе само шестима, като всеки от тях е национал на страната си.

Подбрани хора, които само да вдигат нивото и конкуренцията.

Този тим, поне за българската среда, е напълно способен да печели титлата още 3 години поред. Без да се търсят супер имена в селекцията.

За европейски подвизи обаче трябва освежаване и в клуба вероятно го знаят.