За Севиля, "Маракана", Елзас и Лотарингия

8 юли 1982 г., Севиля.

В задушната нощ над Андалусия се носи миризмата на омраза и голям футбол. Франция с гениалната си четворка в средата на терена скрива топката на Германия - 3:1 след 100 минути игра, а редовното време е завършило 1:1.

Платини, Трезор, Жирес... Изглежда сякаш хирепталантът в синьо докосва финала. Румениге и Фишер обаче вкарват - 3:3. При дузпите, естествено, бие Германия.

Франция е в шок, но не толкова от резултата.

Онази нощ на изумителен футбол и драма е помрачена от бруталния удар в главата, който немският вратар Тони Шумахер нанася на Патрик Батистон. 

Французинът влиза като резерва в 50-ата минута, но само след 6 е очи в очи с Шумахер. Скок, удар, мъгла.

Батистон лежи в безсъзнание, като мъртъв. За няколко минути светът мисли, че се е случило непоправимото. Патрик е изнесен и сменен, докато Шумахер глупаво тупка топката до вратата си и сякаш нехае.

"Беше като един тъмен коридор, нямаше никого, нищо - спомня си Батистон. - Лежах там и усещах края."

"Той нямаше пулс, просто не мърдаше и не дишаше", ужасява се Платини и днес. Батистон е в безсъзнание 35 минути, като изпада в кома и излиза от нея. Събужда се с три зъба по-малко, счупени ребра и увреждане в гръбнака.

Лежи в болница 55 дни след инцидента, като се опасяват за далака и дробовете му.

Няма дори фаул. Няма картон. Нищо. Холандският съдия Чарлс Корвер не вижда нищо.