Ще им броим до три и... айде!

Човекът от екипа на ARD сигурно си е мислил, че ще завари атмосфера като във военно поделение. Строги физиономии, уморени от поредната тренировка играчи, криещи се по стаите за глътка почивка преди мача на мачовете. Все пак на българите им предстоеше четвъртфинал срещу Машината - световния шампион Германия.

Та репортерът е ахнал - гледката на полуголи играчи, брадясали, смеещи се с глас, играещи карти край басейна, със сигурност го е накарала за момент да помисли, че е сбъркал хотела.

Но не - това бе българският лагер в деня 9 юли, преди на 10-и Пеневата чета да обърка света на футбола завинаги.

10 юли трябва да е национален празник на България. 10 юли и 17 ноември.

Няма други две събития, които така лесно да са сграбчили народа за яката на ризата и са го повдигали на сантиметри над земята, висок, силен и усмихнат. Да - само футбол е, ще кажете. Но дайте ни алтернативен пример поне за още едно такова извън играта.

Та онзи репортер от ARD реши да провери как са настроени българите.

"... Айн-цу-цвай-цу-драй-дрън...", изстреля към него косматият номад, който бе забравил ножчетата за бръснене някъде в саковете при влизането в Щатите 20-ина дни по-рано.

После Стоичков - защото това бе той - добави фразата, с която обикновено в холивудските екшъни е съпроводена ключовата сцена: "Ще им броим до три и - айде!".

След което с жест с ръката на "айде"-то показа накъде отиват германците  - посоката е "на майната си", казано по нашенски.

Събират багажа.

Капут. Ауфвидерзейн.

На терена Стоичков и Лечков вкараха само два, не три. Достатъчно.

Най-великият ден в българската футболна история, станал възможен заради един отбор от хора, които си вярваха, че няма невъзможен мач, непобедим съперник и по-добри от тях.

Много пъти днес в ежедневието ни иде да си кажем: "на тия/тоя ще им броим до три и - айде". Но не го правим.

Някак се примиряваме, че съперникът е по-силен от нас, независимо дали е поредното безумие на системата, битовизъм, човешки разочарования или неуспех в работата. Не бива.

На онези брадясали типове край басейна не им пукаше от Германия и затова имаме днес спомена за 10 юли.

Не само трябва да го пазим, а и да опитваме да "зареждаме" от него.