Защо трябва да харесваме само един от Меси и Роналдо?

Противопоставянето между двамата е изградено на страшно много митове

Sportinglife
Sportinglife 01:05 ч., 11 Юли 2016
0
2448
GETTY IMAGES

Преди няколко дни журналистът Киърън Варли от BBC написа един весел материал защо Меси му изглежда по-обичан от Роналдо сред феновете по-света. По-приеман. По-харесван.

Както искате, така го наречете.

Основният му аргумент бе, че Лео някак е представян като по-малко арогантният и егоистичен тип от двамата. Той е доброто момче, а Кристиано - лошото.

Противопоставянето им продължава да крепи футбола върху гърба си, колкото и да е изградено от митове и медийни кули, които понякога при по-внимателно изследване, са си направо от пясък. И при двамата изкованите стереотипи са основополагащи за възприемането им извън терена.

На игрището всичко е ясно - говорим за двамата най-добри в света, и то с разлика пред останалите.

Напоследък упорито ни се налага да четем и слушаме как Роналдо е скромен труженик, който неуморно работи за всички около себе си. Сам го каза на пресконференцията след победата над Уелс на полуфинала.

Малко пресилено, елегантно казано.

Да, той е перфекционист и бачка здраво във фитнеса и на тренировъчното игрище. Има режим, не пие алкохол, не си прави татуировки, подчинил е всичко на кариерата и успеха. Пришпорва тялото и духа си до границата на възможностите, за да печели.

Но - скромен и подчинен на отбора... едва ли.

Не е трудно да не се забележи упоритото му желание да акцентира върху това, че успехът е негов. Головете са негови, победите - също. Което не отменя факта, че с такъв играч в състава всеки тим е обречен да побеждава.

В същото време Меси е "скромен и добричък". Обикновено момче. Пак изграждане на имидж около аржентинеца, който просто не е Роналдо в това отношение.

Лео не си съблича фланелката след всеки гол, но това е основно, защото няма плочки на корема като Кристиано. Не прави танц на супергерой с пирует във въздуха и атрактивно до поза заставане на флагчето за корнер. Просто е друг типаж.

Но и за него стереотипът, изграждан около "скромен и добричък", не е верен. Публична тайна са властното му поведение в Барса, където едва ли не мнението му се чува повече от това на треньора, и в аржентинския тим, където "групата на Меси" решава всичко. И се отказва заедно с него от националния, както става след Копа Америка.

Но има ли по-нормално нещо от това да си Лео Меси и думата ти да тежи?

Роналдо е егоист, Меси е отборен играч - още един класически мит, който просто се налага от медии и имиджови майстори на модерната реклама. Кристиано играе често в последните сезони на върха на атаката, а и да е вляво, пак е на позиции толкова много пъти в един мач, че нормално опитите му за стрелба да са постоянни. И при неговата ефективност, кой може да го вини, че повече бие, отколкото подава?

Нали резултатът е позитивен и топката е във вратата?

Меси няма шута на Роналдо като мощ, но е точен стрелец и завършва елегантно. Доста често пъти го прави и при по-добри опции, но и много асистира - факт. Което не го прави повече отборен играч от Роналдо, просто подчертава още една разлика в стиловете.

Всичко това не е опит да ги разделяме и противопоставяме, което и без това се случва постоянно. Напротив.

Говорим за двама огромни футболисти, най-добрите на новия век, наследили имена като Зидан, Роналдо, Роналдиньо и Фиго.
Меси и Кристиано са феномени, за които ще се пише и чете и след 100 години.

Защо просто не харесваме и двамата?

Да си "фен на Лео" или "фен на Кристиано" е нормално, но да мразиш другия е малко абсурдно, освен ако просто не си запалянко на Барса или Реал. Във всеки друг случай е трудно да видим пряката зависимост от това на Роналдо да не му върви и да е зле, върху това Меси да е добре. Или обратното.

Но пък върху това поляризиране на дуела им се гради модерния имидж на играта. Футболът има нужда от съревнованието им.

И подклажда допълнителни страсти в него, които отдавна излизат извън рамките на терена.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията