60 години след Ос Магрикос, славата най-после дойде

Португалия не е световна футболна сила. Но е оазис на талант, който отглежда, внася и обработва, превръщайки най-великата игра в бизнес.

Добавете към това огнената страст на нацията към футбола, и имате смес, която рано или късно щеше да донесе успех.

Територията не е голяма, населението едва надхвърля 10 милиона, говорим за континенталната част на страната. Но с жизнени сокове от Африка, островите в Атлантика и бившите колонии, Португалия се превръща в родина на едни от най-качествените играчи.

През годините я наричаха "Бразилия на Европа", "неуспял романтик" и как ли още не.

Историята е дълга и невинаги е миришело на триумфи.

Първите световни квалификации са катастрофа, като до 1966-а тимът изобщо не стига до финалите. За справка - България дебютира на Мондиал четири години по-рано. През 1934-а в квалификациите Испания смазва португалците с общ резултат 11:1.

Четири лета по-късно тимът отпада още на предварителните пресявки, губейки от Швейцария в Милано. Две години след края на Втората световна война играе отново на международната сцена, като пада с 0:10 от Англия в Лисабон - и до днес най-тежкото поражение на Португалия.

В квалификациите за Мондиал 1954 се стига до ново унижение - 1:9 от Австрия. През 1960-а УЕФА създава европейските първенства, а Португалия надига глава и гледа към първото си класиране и там, и на световно.

Появява се поколението на Бенфика, наричано Ос Магрикос. С Колуна, Симоеш, Аугусто, Торес и, разбира се, Еузебио. Перлата на Мозамбик, както го нарича светът, повежда клуб и национален тим към победи.

През 1966-а в Англия португалците разбиват всичко по пътя си, включително Бразилия. Но на полуфинала спират в английските домакини, които са орисани да спечелят титлата. И до днес всеки португалец ще ви каже - отборът на Еузебио е най-силен на онова първенство, но не печели трофея. С 9 гола асът е голмайстор на световното.

Перлата от Мозамбик слага началото на традиция живителните сокове на футбола в страната да влизат и отвън.

Днес герой е Едер, вкарал победно на финала срещу Франция. Той е роден в Гвинея-Бисау. Там се появява на бял свят и Нани, а още 7 от 23-мата португалски герои на европейското са родени извън Португалия.

Историята на Едер е типична за този отбор. Преди година той бе привлечен в Суонси от Брага, но след нула гола в първите му 14 мача бе обявен за провал и пратен под наем в Лил. Сега ще му се наложи да се яви на първа тренировка във френския тим, след като е наказал точно "петлите" на финала на Евро 2016.

Преди първенството селекционерът Фернандо Сантуш бе критикуван именно за избора на Едер, наречен от пресата в страната "Забравения". Е, ето че точно Забравения донесе титла, която не успяха далеч по-ярки имена през последните 60 години.

Защото след Ос Магрикос се появи генерацията на мустакатите таланти - през 80-те Порто бе европейско величие, а в състава на Португалия от 20 играчи за Евро 84 общо 17 бяха от този тим и Бенфика - 9:8.

Блестяха Руи Жордао, Фернандо Шалана, Хайме Пачеко, Диамантино Миранда... Те стигнаха полуфинал на европейското, но пак спряха в стената - отбор-домакин. Този път Франция на Платини.

Третото голямо поколение бе наречено "Златно", водено от Луиш Фиго и с пробиващия във футбола Кристиано Роналдо, едва на 19. Този тим стигна финала у дома през 2004-а, но вместо да вдигне купата, се даде на Гърция с 0:1 в един от най-шокиращите финали в историята. Много подобен на неделния.

През годините Португалия произвежда играчи за образец - за последното десетилетие Порто, Бенфика и Спортинг са изнесли към европейските колоси футболна продукция за около милиард евро.

Националният тим често не стига до нивото, което класата му повелява, но запасът от талант никога не е бил под въпрос. Вероятно това е и една от причините на Евро 2016 да се очаква друг футбол от Португалия, но този път тимът на Сантуш отказа да е "симпатичният губещ" и се фокусира само върху успеха.

Постигна го.

Еузебио не доживя да види, защото си отиде преди 2 години. Останалите от поколението на Ос Магрикос, на Шалана и мустакатите, както и "златните" лейтенанти на Фиго, могат да спят спокойно.

Славата дойде.