Генерала: Португалия спечели благодарение на обстоятелствата

Португалия стана шампион благодарение на обстоятелствата. Нямаше изблици на емоции и трябва да им признаем успеха.

В началото се съмнявах, че този отбор може да постигне нещо значимо. Играта не беше забележима, виждаха се доста грешки.

Най-силно впечатление като игра ми направи Германия. Но ми се струва, че отборът нямаше достатъчно качествени заместници, ако някой от основните се контузи. Сигурен съм, че с Матс Хумелс, Сами Кедира и Марио Гомес именно Германия щеше да е на финал срещу Португалия.

Като цяло обаче не бих казал, че има тим, който много се е отличил над останалите.

От дебютантите най-силно игра Уелс. В отбора имаше много дисциплина. Гарет Бейл се откроява от останалите. С физика и мощ, но и с нещо непичично за своя край – много импровизация и техника. Бейл се показа като човек, който налага волята си, който е решаващият. Но в нито един момент не е надхвърлял правомощията си на член на колектива.

Най-приятната изненада разбира се е Исландия. Тим, който никога не е играл на голям форум, успя заслужено да стигне на четвъртфинал. И не се изложи срещу Франция.

Най-голямото разочарование за мен е Англия. Имах чувството, че този обор за първи път играе футбол. Толкова бяха елементарни и разгадаеми. В качеството си на халф Уейн Руни разпределяше всички топки. Но и никой да не го пазеше, пак нищо интересно нямаше да се получи. От пусто в празно преливаха. Никаква изненада, нищо интересно.

В живота си не съм виждал по-безличен английски отбор.

Като футболист най-добро впечатление ми направи Антоан Гризман. Разбира се, нападателите винаги са в центъра на вниманието.

Гризман вкарваше голове от разнообразни положения и явно е нещо ново във футбола. Прилича ми на Майкъл Оуен, който така се появи на световното през 1998 година. Без да е много висок, беше там, където трябва.

За финала бих казал, че много ме впечатли голмайстора Едер. Не знам от къде го извадиха португалците. И защо не играеше до тогава. Страхотна сила и мощ показа.