Кун: Искам да съм като Суарес, но за България

Той е живял по-малко от две години в България, но се чувства адски горд от това "българин", с което е обозначен в регистрацията на академията на Барселона.

Кун Теменужков - или както е роден: Йоско Теменужков Михайлов, вече отваря вратите на Ла Масиа - дома на Барса.

И досега 16-годишното българче игра с червеното и синьото на големия клуб. Но това лято е преломен момент, защото вече се пренася и да живее, тренира и се храни в общежитията на каталунския колос - в известната Ла Масиа, откъдето светът с изумление посрещна раждането на Шави, Меси и останалите.

На тази възраст Барса вече приобщава по-близо онези, които са на прага на дубъла, а после и на първия отбор. Те учат, живеят, хранят се и тренират заедно.

През 2010-а шестима от 11-те титуляри на Испания на финала на световното бяха спали из леглата на Ла Масиа. Това е най-добрата опора на всички, които опитват да опонират на тезата, че модерният футбол е само трансфери и бизнес.

Кун дойде при децата от Campus Barcelona 2016 - 80 българчета, които изживяват мечтата си през тази седмица в града и клуба. Той разказа за своите първи стъпки във футбола, за мечтите си и идола си, както и даде един съвет на хлапетата.

Безценен.

"Започнах да играя по улиците и на площада в Лерида, като всяко дете там - разказа Теменужков. - На 6 години ме взеха в местния малък клуб, играехме вече организирано.

Три пъти съм опитвал да мина проби в Барселона през годините, успях от третия опит. Чак тогава в Барса видяха достатъчно качества у мен, за да ме привлекат.

Тогава бях на 13 години и усещането е велико. Като знаеш, че това е клуб, който гледа основно към своята школа, когато попълва първия отбор... Невероятно е!

Чакам с нетърпение новия сезон, когато вече ще бъда част от Ла Масиа, от истинската академия на Барса и ще живея в клуба. Сега започва истинското пътешествие, ще усетя клуба повече от всякога.

Срещал съм и Меси, и Неймар, и Суарес. Гледах ги наживо няколко пъти. Още не съм имал шанс да срещна Христо Стоичков, който е велик играч и сънародник, но се надявам и това да стане скоро.

Идолът ми е Суарес, това е човекът, около чиято игра искам да моделирам моята. Той е примерът ми, опитвам да "взимам" от него всичко.

Обаждането от България, за да ме извикат в националния за юноши, беше много специален момент. Аз съм горд с това, че съм българин и не съм и помислял да играя за друга страна. Ще обличам екипа с удоволствие всеки път, когато ме повикат.

Мечтата ми?

Естествено, да играя за първия тим на Барса, да изляза на "Камп ноу". Тук не можеш да имаш по-голяма цел.

Но ако не е Барселона, ако не успея да се наложа тук, изборът ми е Англия. Няма значение кой отбор, нямам любим. Просто се възхищавам на футбола там, ще е невероятно да играя в тази страна."

И накрая, обръщението му към децата от Campus Barcelona:

"Следвайте мечтите си!

Тренирайте усърдно и упорито, не си помисляйте никога да се отказвате.

Работете здраво и помнете къде се целите и за какво мечтаете.

Няма нищо невъзможно."