Висшата лига остана с 6 английски клуба
Суонси падна в американски ръце, скоро ще се дадат и останалите "крепости"
Суонси падна в американски ръце, като контролният пакет акции отиде в Джейсън Левиен и Стий Каплан. Двамата взеха 68% от клуба от уелския град, който е неизменна част от Висшата лига вече 5 сезона.
И двамата нови собственици имат опит в американските спортове, като председатели на Ди Си Юнайтед в МЛС (Левиен) и баскетболния Мемфис Гризлис (Каплан).
Феновете на Суонси остават резервирани към новите босове, като седмица продължиха протестите им срещу сделката. Но тя е факт, а с нея съвсем изтънява броят на "британските" клубове във Висшата лига.
"The club is the heart & soul of the community"
— Premier League (@premierleague) 22 July 2016
Swansea's new takeover has been confirmed: https://t.co/SYNaenFoc4 pic.twitter.com/JiW56qkaVK
Първенството, символ на глобализацията и маркетизирането на футбола, вече е на 2/3 в ръцете на собственици извън Обединеното кралство.
Арсенал е на Стан Кронке (САЩ, 66%) и Алишер Усманов (Русия, 30%).
Манчестър Сити е в огромната си част на Мансур бин Зайед ал Наян и кралството семейство на ОАЕ (87 процента). Останалите 13 процента са на китайското правителство.
Манчестър Юнайтед е изцяло собственост на фамилията Глейзър, американци.
Ливърпул се управлява от Джон Хенри и неговата мегакомпания "Фенуей" - пак от Щатите.
Челси е на Роман Абрамович, руският милиардер, пробил първи британската стомана в собствеността на клубовете на Острова.
От топ отборите единствено Тотнъм е "английски", като собствеността там е на Джо Люис (70,6 %) и Даниел Леви с останалото. И двамата ръководят холдингови компании с широк кръг акционери.
Останалите 14 клуба и техните благодетели:
Борнемут - руският милиардер Максим Демин има 100 % от собствеността.
Кристъл Палас е в ръцете на консорциум от шест бизнесмени, но основните лостове държат американците Джошуа Харис и Дейвид Блитцер.
Евертън е наполовина на Фарад Мошири, който е ирански бизнесмен. Останалото е в ръцете на Бил Кенрайт, и досега ръководил клуба, англичанин.
Лестър - шампион в момента, е собственост на тайландската фамилия Шриваданапраба, като бащата и синът са президент и изпълнителен директор съответно.
Саутхемптън е на швейцарската наследничка на богата фамилия Катарина Либхер, която получи клуба от покойния си баща.
Уотфорд от 4 години е притежание на италианската фамилия с широки спортни интереси Поцо, като Джино, главата на рода, е и почетен президент.
Египетската фамилия Алам е собственик на Хъл, което ще ви отговори на въпроса защо поне един национал на Египет ще играе за тима през новия сезон, когато той започне.
Съндърланд е в ръцете на милиардера от Щатите Елис Шорт, който също е с голям опит в спортове зад Океана.
Останалите са "британска гордост": Уест Хем на Дейвид Съливан и Дейвид Голд, Мидълзбро на Стив Гибсън, Бърнли на Майк Гарлик и Джон Банаскевич, Уест Бромич на Джереми Пиърс, и Стоук на фамилията Коутс от региона.
Всички тези 20 клуба и техните собственици са напълно обяснимо следствие на огромният маркетингов успех и парите, които върти Висшата лига.
Но и надолу от нея, в останалите три професионални дивизии на Англия, също има доста чуждестранни инвеститори!
Бристол Роувърс (Лига 2) е на Дуейн Спортс от Йордания, Шефийлд Юнайтед (Лига 1) е на саудитския шейх Абдула бин Мусаед, Лейтън Ориент (Лига 1) е на италианския бизнесмен Франческо Бечети.
Шефийлд Уензди от Чемпиъншип е притежание на тайландеца Дейфон Чансири, а Рединг от втората по сила дивизия е в ръцете на консорциум от същата страна.
Малайзиецът Тони Фернандес и индиецът Лакшми Митал са собственици на Куинс Парк, фамилия Ал Васави (Кувейт) се гордее с Нотингам Форест, американецът Джон Берилсън владее Милуол, Масимо Селино е скандалният бос на Лийдс, Шаид Кхан (САЩ) управлява Фулъм, а Винсънт Тан - малайзиски магнат, е собственик на Кардиф. Добавяме индийските богове на пилешкото от Вентакеш груп, които имат Блекбърн, както и Карсън Юнг от Хонк Конг, собственик на Бирмингам.
Това прави 13 клуба извън елита, които също на босове, чийто произход и бизнес не са британски. Широк глобален интерес към футбола в Англия... И към парите, които той генерира, най-вече.
0 коментара