Как страх от летене едва не провали най-великия миг на Касиус Клей

Първата му среща е с белгиеца Ивон Бекаус, когото отказва във втория рунд.

После бие руснака Генадий Шатков с единодушно съдийско решение. А това е златният медалист от Мелбърн 4 години по-рано.

На полуфинала е ред на австралиеца Тони Мадиган, победен пак с единодушно решение на реферите. Мнозина наблюдатели отбелязват в репортажите си, че Тони е бил ощетен и решението е спорно. Дори Бъд Палмър, легендарният коментатор на американската CBS казва, че австралиецът май е трябвало да спечели.

На финала го чака Збигнев "Зиги" Пиетковски, огромен поляк, който е на възраст 25 ... или 28. Зависи на кого вярвате.

Преди мача на Клей обаче има друг такъв - в средна категория. Пак американец срещу поляк. Еди Крук бие Тадеуш Валашек, но залата освирква свирепо, усещайки, че американецът е подкрепен от арбитрите.

Касиус чува в съблекалнята. "Знаех как ще ме приемат след това - разказва по-късно митичният боксьор. - Трябваше да изляза и да победя така, че да не оставя и капка съмнение."

В първия рунд Клей е разбит от странния стил на поляка, понася тежки удари и е объркан. Във втория успява да контролира съперника, но не го наранява сериозно и изглежда, че ще загуби с решението на съдиите.

Но идва трети рунд.

Клей нанася серия тежки и точни удари, като в последните секунди полякът едва се държи на краката си и дочаква гонга притиснат до въжетата, прикрил лице от ударите.

"Касиус Клей, един 18-годишен младеж от Луисвил донесе златен медал на Щатите, след като победи напълно убедително полякът Пиетровски - пише "Ню Йорк Таймс". - Клей бе безмилостен. Решението дойде с 5:0 гласа и тълпата от над 16 000 в залата прие добре това. Полякът има 231 боя в кариерата си, бронзов медалист от миналата олимпиада е, но тук си намери майстора."

Самият боксьор разказва за този ден като за най-славният в живота му.

"Не свалих златния медал 48 часа. Носих го в леглото си. Къпах се с него. Спях по гръб, за на се порежа на него, но не ми пукаше. После се прибрахме у дома и дефилирахме с медалите си на Таймс Скуеър в Ню Йорк, а аз бях най-гордият човек на планетата."

В онази вечер на парада на медалистите, Касиус за първи път разбира, че е популярен. Момичетата го гледат с интерес, а мъжете искат да стиснат ръката му. Той е звезда в родината си.

Години по-късно Мохамед Али губи олимпийския си медал от Рим. МОК му издаде дубликат и му го връчи официално на почивката на баскетболния мач между САЩ и Югославия на игрите в Атланта през 1996-а.

Същите, на откриването на които точно Али запали огъня - треперещ, вече доста изстрадал от болестта, но все така горд със себе си.

Както в Рим 36 години по-рано.