Небо се отворило, стадион йе експлодирао

Когато над Белград падне мрак, Северът гори най-ярко - това чака и Лудогорец

Sportinglife
Sportinglife 10:35 ч., 01 Авг 2016
0
1696

Ударът на Синиша Михайлович отиваше наникъде.

Топката летеше успоредно на вратата, а Клаус Аугенталер подложи крак... Високо, високо - балонно падане в продължение на секунда-две, които дори на повторението ти се виждат като цяла вечност. Вратарят Ауман с лекота трябваше да улови или избие топката, но я плесна с ръка във вратата!

"Небо се отворило! Стадион йе експлодирао!". Коментаторът Милойко Пантич крещи в еуфория, а на терена се търкалят фенове и играчи, гледките са като от някакъв модерен Уудсток. Футболен.

Годината е 1991-ва, датата 24 април.

Един от най-култовите мачове, предавани и по българската телевизия тогава, праща Цървена звезда на финала на Купата на европейските шампиони. 2:2 с най-нелепия автогол в историята на турнира, след като в първия мач югославският шампион е спечелил с 2:1 в Мюнхен.

В София имаше гърмежи от прозорци, крясъци, радост - хората и у нас празнуваха успеха на Звезда.

"Стадионът наистина щеше да експлодира - спомняше си години по-късно Люпко Петрович на раздумка в София. - Преди мача на загрявката дикторът не се чуваше, сто хиляди пееха "Джурджевдан", песните на Звезда... А в момента, в който се прибирахме към съблекалните, преди да излезем за началото, всичките трибуни запалиха факли. Вкарахме първия гол на немците още преди мача."

Кадрите са изумителни. И днес настръхваш, когато видиш невижданото за онези години - поне у нас - изпълнение на "Мала Маракана". 4,3,2,1 ... брои навияч в центъра на терена. И целият стадион избухва в пламъците на факлите.

Това е Цървена звезда - клуб, подкрепян от една от най-верните, колоритни и мощни публики на континента. Не преувеличаваме - Делие Север е име, което значи страшно много респект на сцената на ултрасите в Европа.

Северната трибуна с нейните хореографии, превръщащи понякога целия стадион в гоблен от една, две, три или повече части... Факлите, пирошоуто, както и невероятното умение да пълни стадиона дори, когато по всякаква логика той трябва да е празен...

Изключително популярен от 50-те години, клубът получава своята организирана култура на фенове в края на 70-те и началото на 80-те. Ултрас и Червените дяволи са първите две големи фракции, които делят Северната трибуна.

По-късно се появява Зулу Уориърс, по примера на адски популярната по това време английска фирма на Бирмингам. През годините има масови групи като Београд Бойс, има разединения, но и огромна подкрепа за отбора - заедно, един до друг, в най-важните моменти.

Ядрото от ултраси на Звезда стана част от отрядите доброволци, подпомагали през войните Тигрите на Аркан. А те, както знаем, бяха в основата на сериозни действия встрани от регламентираните военни такива, както и на етнически прочиствания.

Звездашите, наравно с гробарите на Партизан, създават традицията от трибуните по време на мач да звучат национални песни на Сърбия, да се веят флагове на страната. Самият Ражнатович - Аркан, гледаше мачовете понякога от къщата си, която на 50 метра над "Маракана" - от нея се вижда на практика целия терен.

Точно на мач Динамо (Загреб) - Звезда през 1990-а пламва огромен бой по трибуните на "Максимир", след който се счита, че окончателно хървати и сърби тръгват към разделение, а оттам - и към война. Над 3000 белградски запалянковци пътуват за двубоя.

Мачът, който започна война. Така го знаят в Югославия и до днес.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията